Изгубеният град

Тъй като Скай я нямаше да си говорят, Остин си взе чаша кафе от камбуза и слезе в

лабораторията за дистанционно наблюдение - малко помещение, натъпкано с компютърни

монитори. Като всичко останало, и лабораторията те предизвикваше да я подцениш. В

действителност електронни нерви и ганглии свързваха мониторите със сложна система от

прибори.

Настани се пред един екран, отпи от кафето и извика на дисплея изображението на сонара за

страничен обзор. Пионерът на този тип сонари беше доктор Харолд Еджъртън, който през 963

г. пръв беше монтирал подобен уред на лодката си. Той позволяваше на повърхностните

съдове да покриват големи площи от дъното и изцяло промени подводните издирвателни

техники.

Когато „Мумичуг” пристигна, Скай беше помолила да огледат брега от страната на ледника,

който би представлявал сериозно препятствие пред керваните. Смяташе, че древните пътници

най-вероятно са почивали край реката, преди да я прекосят, и че на това място може да е

имало селище. Самият воден път

може да е бил използван като помощен към Кехлибарения път.

Докато батискафът беше потопен, корабът бе продължил сонарното обследване по

периметъра на езерото. Остин искаше да види какво е открил той. Настрои екрана на бавно

превъртане на изображенията и пред очите му се показаха високоразделителни картини,

напомнящи на два кехлибарени водопада. Вдясно на екрана бяха изписани географските

координати и местоположението им върху малка карта.

За осмислянето на сонарните изображения е нужно опитно око, пък и не е най-вълнуващото

занимание. Равното песъчливо дъно на Лак дю Дормьор беше особено еднообразно. Остин се

улови, че мозъкът му се унася и клепачите му натежават. Изведнъж рязко ги отвори,

заинтригуван от една аномалия. Върна назад и се приведе, за да разгледа по-добре тъмния

кръст на равния фон, а после с едно кликване на мишката го увеличи.

Беше самолет, дори кабината се виждаше. Кликна на иконката за печат и след няколко секунди

принтерът изплю картината. Разгледа я на силна светлина. Част от крилото липсваше. Надигна

се от мястото си и тъкмо се насочи към вратата, за да уведоми капитана за откритието си,

когато Франсоа влетя в лабораторията. Беше очевидно разтревожен. Обикновено на лицето

на французина беше изписана невъзмутима усмивка, а сега изглеждаше така, сякаш току-що е

чул, че Айфеловата кула е паднала.

- Мосю Остин, трябва бързо да дойдете на мостика.

- Какво има?

- Мадмоазел Скай!

Стомахът на Остин се сви.

- Какво е станало?

Последва неразбираем порой от думи на френско-английски. Остин го избута настрани и се

втурна нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж. Капитанът беше в кабината и говореше по

радиото. Когато видя Кърт, каза: „Attendezи остави микрофона настрани.

Капитан Джак Фортие беше слаб мъж от френ-ско-канадски произход, който беше взел

американско гражданство, за да работи за НАМПД. Френският му език се оказа много полезен

в тази експедиция, макар някои от местните да се кискаха зад гърба му на силния му квебекски

акцент. Фортие беше казал на Остин, че присмехът не го притеснява, защото неговият език

всъщност е по-чист, незамърсен от местни диалекти, както във Франция. Всъщност този човек

като че ли не се притесняваше от нищо и сега Остин определено се изненада от намръщеното

му, тревожно лице.

- Какво е станало със Скай? - попита той направо.

- Говоря с един от шефовете на електроцентралата. Станал е инцидент.

Остин изтръпна.

- Какъв инцидент?

- Скай и неколцина други са били в тунел под ледника.

- Как се е озовала там?

- Долу има обсерватория за изучаване на движението на ледника. Разположена е в

системата от тунели, които електрокомпанията е прокарала, за да взима вода от ледника.

Явно нещо се е случило и тунелът е бил наводнен.

- Успели ли са да се свържат с обсерваторията?

- Не, телефонът е прекъснат.

- Значи не знаем дали са живи или мъртви.

- Да - прошепна едва чуто Фортие.

Макар новината да разтърси Остин, той си пое дълбоко въздух, издиша бавно и събра мислите

си.

- Кажете на шефа на централата, че искам да се срещна с него. Да приготви подробни карти

на тунелите. Искам лодка, която да ме закара до брега. -Остин млъкна за секунда,

осъзнавайки, че най-грубо раздава заповеди на капитана. - Извинявайте, не исках да звуча

като изнервен сержант. Корабът е ваш. Това са само предложения.

- Ще бъдат приети - усмихна се капитанът. - Не се притеснявайте. Аз идея си нямам какво да

правим. Корабът и екипажът са под ваше командване.

Капитан Фортие взе отново микрофона и заговори на френски.

Остин гледаше ледника през прозореца на кабината. Стоеше неподвижно като бронзова

статуя, но това беше измамно спокойствие. Мислите му препускаха, анализирайки различни

стратегии. Но знаеше, че това е вятър и мъгла: не можеше да състави план, преди да разбере с

какво си има работа.

Спомни си обаятелното лице на Скай на слизане от кораба. Съзнаваше, че шансовете му не са

големи, но се закле отново да види тази усмивка.

На брега го чакаше камион. Шофьорът подкара нагоре към електроцентралата колкото

можеше по-бързо. Когато наближиха кубичната сграда от сив бетон в подножието на