Изгубеният град

стръмния планински склон, Остин видя мъж, който крачеше напред-назад пред входа.

Камионът спря и онзи се втурна към тях, отвори вратата на Остин и протегна ръка да се

здрависа.

- Parlez-vous Frangais, Monsieur Austin?

- Parle, но малко - отвърна Остин, слизайки от камиона.

- Добре - каза мъжът с отстъпчива усмивка. - Аз говоря достатъчно добре английски. Казвам

се Ги Jle-сар, отговорник на централата. Ужасна случка.

- Значи сте наясно, че времето ни е скъпо - отбеляза Остин.

Лесар беше нисък, жилав мъж със слабо лице и грижливо оформени мустаци. От него се

излъчваше напрежение, сякаш се беше включил към някой от далекопроводите, опънати по

високите метални стълбове.

- Да, разбирам. Елате. Ще ви обясня положението. - И той с отривист походка го поведе към

входа.

Когато влезе в малкото семпло фоайе, Остин се огледа.

- Очаквах нещо по-голямо - каза той.

- Не се лъжете. Това е само портал. Използва се предимно за офиси и живеене. Самата

централа е разположена дълбоко във вътрешността на планината.

Говорите ли френски, господин Остин? (фр ). - Бел. прев.

Преминаха през още една врата в дъното на фоайето и се озоваха в голяма осветена каверна.

- Възползвахме се от естествените форми на скалите, за да започнем строежа - обясни

Jlecap, а гласът Му отекваше от стените. - Под планината и ледника има към петдесет

километра тунели.

Остин тихо подсвирна.

- Някои шосета в Щатите са по-къси.

- Беше забележително постижение. Инженерите използваха машина за копаене на тунели с

диаметър почти девет метра. Прокопаването на изследователския тунел беше лесна работа.

Стигнаха до входа на един тунел. Остин долови ниско бръмчене, като от голям рояк пчели.

- Този шум сигурно идва от генератора? - предположи той.

- Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. - Лесар спря

пред врата в стената на тунела. - Тук е контролната зала.

Мозъкът на централата представляваше малко стерилно помещение с площ по-малко от пет

квадратни метра, което приличаше на вътрешността на огромна електронна игра. Покрай три

от стените имаше наредени плотове с премигващи лапми, електрически циферблати, уреди и

превключватели. Лесар се приближи до конзолата с формата на подкова, заемаща цялата

среда на стаята, седна пред монитора на компютъра и даде знак на Остин да седне до него.

- Знаете ли с какво се занимаваме тук? - попита французинът.

- В общи линии. Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате

електроенергия.

Лесар кимна.

- Технологията е сравнително проста. Навалели-ят сняг се натрупва върху ледника. При

топло време той започва да се топи, образувайки водни джобове и реки. Водата се насочва с

помощта на тунели към турбината. И воала! Електричество - чисто, евтино, възобновяемо. -

Рутинното обяснение не можеше да прикрие гордостта в гласа му.

- Просто като теория, но забележително като изпълнение - каза Остин, който мислено си

представи системата. - Сигурно разполагате с много хора.

- Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти изцяло автоматизирана и

вероятно би си работила добре и без нас.

- Можете ли да ми покажете план на системата?

Пръстите на Лесар затракаха по клавиатурата. На

екрана се появи схема като в контролен център за градски транспорт. Пресичащите се цветни

линии напомняха на картата на лондонското метро.

- Мигащите сини линии са тунелите, по които тече вода, а червените са сухи проходи.

Турбината е ето тук.

Остин се вгледа в екрана, опитвайки се да се ориентира в объркващата плетеница.

- Кой тунел е бил наводнен?

Лесар почука с пръст по екрана.

- Ето този. Главният път към обсерваторията. -Линията мигаше в синьо.

- Има ли начин да се спре водата?

- Опитахме, още когато видяхме, че в тунела е потекла вода. Явно бетонната стена между

изследователския тунел и водните е поддала. Преди успявахме да отклоняваме водата към

другите. Тунелът още е пълен.

_ Имате ли някаква представа как е поддала стената, за която споменахте?

- Ето тук има врата, която осигурява преминаване-т0 от един тунел към друг. По това време

на годината е затворена, защото водите са високи. Направена е така, че да издържа тонове

налягане. Не знам какво може да се е случило.

- Има ли начин да източим водата от този тунел?

- Да, можем да запечатаме част от тунелите и да я изпомпаме, но това ще отнеме дни -

гласеше съкрушителният отговор.

Остин посочи светещия екран.

- Дори при тази огромна мрежа от тунели?

- Ще ви покажа какъв е проблемът.

Излязоха от контролната зала и тръгнаха по коридора. След няколко минути бръмченето на

турбината бе заменено от друг шум, напомнящ на силен вятър в дървета. Минаха през една

стоманена врата и се качиха по метални стълби до площадка за наблюдение, защитена от

водата с пластмасово и метално покритие. Jlecap обясни, че се намират в един от няколкото

изнесени контролни пултове. Шумът се бе превърнал в грохот.

Лесар щракна ключа на стената и един прожектор освети част от тунела, в която бушуваше

водната стихия. Вече почти беше стигнала до обсерваторията. Остин гледаше разпенената

вода, потръпвайки от огромната й сила.