Изгубеният град

- Адски добър актьор съм. Как е кифличката?

- Добре е, но в главата ми е пълна каша. Какво

мислиш за цялата тази работа?

Остин се загледа в закотвената лодка, мислейки за описанието на Колридж на рисувания

кораб в рисуваното море. Опита се да подреди събитията.

- Да започнем от това, което знаем. - Той отпи от кафето. - Учените, работещи на ледника,

откриват в леда замръзнало тяло, което стои там от стотина години. Близо до тялото намират

стар шлем и сейф. Въоръжен мъж, който се представя за репортер, открадва сейфа и

наводнява тунела. Явно не знае за шлема.

- Тук логиката ми убягва. Защо се опита да ни убие? Ние не бяхме в състояние да окажем

съпротива. Докато излезем от тунела, щеше отдавна да си е заминал.

- Мисля, че е наводнил тунела, за да скрие Ледения човек. Просто вие сте се оказали на пътя

му. Както с ледника: нищо лично.

Тя отхапа замислено от кифлата.

- Мрачно, но логично.

Скай замълча, загледана през рамото на Остин. Към тях бързо се приближаваше облак прах.

Оказа се „Ситроен” - Фифи. Колата спря и от нея слязоха Льоблан, Търстън и Ролинс.

- Радвам се, че ви хванахме - каза Льоблан, а на лицето му се изписа широка усмивка. -

Обадих се на кораба от централата и ми казаха, че сте слезли на брега.

- Искахме да се сбогуваме - допълни Търстън.

- Заминавате ли?

- Да. Няма смисъл да стоим тук, след като обсерваторията е потопена - обясни глациологът,

като махна с ръка към ледника. - Отиваме в Париж. Един хеликоптер ще ни закара до най-

близкото летище.

- Париж ли? - възкликна Скай. - А има ли място и за мен?

- Разбира се! - отвърна Льоблан и протегна ръка на Остин. - Още веднъж благодаря, че ни

спасихте вота. Не бих искал Фифи да остане сираче. Тя ще Ме чака тук при мосю Лесар. Ще

говорим с електроком-панията за възможностите да източим водата. Може би следващия

сезон ще успеем да се върнем.

- Съжалявам, че така ще избягам - каза Скай, - но тук не мога да направя нищо повече, а

искам да анализирам данните си.

- Разбирам. Проектът на „Мумичуг” също скоро приключва. Ще довърша доклада си, докато

корабът се връща по реката, а после отивам на най-близката гара и хващам бързия влак за

Париж. Имаме среща.

- При едно условие - аз черпя.

- Нима може някой с всичкия си да откаже на подобно съблазнително предложение? Ще ми

покажеш и града.

- С удоволствие. С най-голямо удоволствие!

Остин закара Скай обратно до кораба, за да си събере багажа, а после я върна на брега,

където я чакаше хеликоптерът. Тя го целуна по двете бузи, после и по устните, обеща му да се

обади, щом стигне в Париж, и се качи във въртолета. От лодката Остин я видя да му маха.

Вече на борда на кораба, Остин извади видеокасетата и диска от камерите на сиймобила.

Занесе ги в лабораторията и свали цифровите снимки на компютъра. Разпечата тези, на които

се виждаше фюзела-жът на самолета, и внимателно ги разгледа. После увеличи снимките на

двигателя, докато откри това, което търсеше: означенията на мотора.

Изчисти образа, за да успее да види името На производителя и серийния номер. Облегна се

назад

замислено, после взе телефона и набра един номер.

- Работилницата за летящи велосипеди на Орвил и Уилбър - чу се писклив глас отсреща.

Остин се усмихна, като си представи острия нос и тясното лице на мъжа от другата страна на

линията.

- Не можеш да ме излъжеш, Иън. Случайно знам, че братята Райт са затворили

работилницата си доста отдавна.

- Дявол да те вземе, Кърт, длъжен съм да опитам. В чудо съм се видял как да набирам

средства за центъра „Удвар-Хейзи” на летище Дюлс, така че нямам време за любезности.

Йън Макдугъл, бивш военен пилот, сега отговаряше за архивите в Смитсъновия музей за

въздухоплаване и космонавтика. Той беше въздушният аналог на Свети Джулиен Пърлмутър2,

чиято необятна библиотека с най-редки екземпляри от книги за морето и корабите

предизвикваше завистта на много академични институции, а познанията му по морска история

бяха прочути по цял свят. Високият и слаб Макдугъл беше физическа противоположност на

закръгления Пърлмутър, а и далеч не беше толкова колоритен, но енциклопедичните му

познания за самолетите и тяхната история съперничеха на тези на Пърлмутър за морето и

корабите.

- Имаш малка лепта и от мен, Иън - каза Остин. -Ще се опитам да ти спестя незначителните

приказки. В момента съм във Франция и искам да идентифицирам един самолет, който открих

на дъното на ледни-ково езеро в Алпите.

- Винаги мога да разчитам на предизвикателства от теб. - Макдугъл се зарадва, че може да

отвлече

2 Герой от друга поредица романи на Клайв Къслър - Бел прев.

мислите си от финансовите затруднения. - Казвай!

- Включи си компютъра и ще ти изпратя няколко снимки.

- Готово!

Остин вече беше подготвил файловете и снимките от езерното дъно прелетяха на киберкриле

целия Атлантически океан за милисекунди. Макдугъл стоеше на телефона и Остин го чуваше

как си мърмори.

-Е?

- Само предположения, но от характерната конусовидна форма на двигателния отсек бих

казал, че това е „Моран-Солние” - боен едноплощник от Първата световна война, проектиран

на базата на състезателен самолет. Най-бързият и пъргав боен самолет по онова време.