Изгубеният град

страна се чу мъжки глас - дълбок и приятно възпитан.

- Oui. Darnay Antiquites’.

- Шарл, Скай Лабел е.

- О, Скай! - Дарне очевидно се зарадва. - Как си,

скъпа? Как върви работата? Вярно ли е, че си била в Алпите?

- Да, затова ти се обаждам. Открих един стар шлем. Много е особен и бих искала да го

погледнеш. Доста ме озадачи.

- А какво става с прекрасния ти компютър? - под-разни я той.

Дарне и Скай често водеха добронамерени спорове за високотехнологичните методи, които тя

използваше. Той смяташе, че практическият опит, натрупан в постоянния досег с артефактите, е

много по-надежден от всяка база данни. Тя възразяваше, че компютърът й спестява ценно

време.

- Компютърът си е добре - престорено се възмути тя, - прегледах и всички книги в

библиотеката си. Не мога да намеря точен аналог.

- Изненадваш ме! - Дарне познаваше библиотеката на Скай: една от най-богатите, които бе

виждал някога. - С удоволствие ще го погледна. Ела още сега, ако искаш.

-Добре, идвам веднага.

Тя уви шлема в една калъфка от възглавница, сложи го в пазарска торба от „О Прентан” и

тръгна към най-близката станция на метрото. Антикварният магазин на Дарне се намираше на

десния бряг, в една тясна уличка близо до хлебарница, от която се носеше апетитен аромат на

прясно изпечен хляб. На вратата с малки позлатени букви пишеше „Антики”. На витрината бяха

наредени странни, покрити с прах рогове за барут, пистолети кремъклии и ръждясали саби. Не

всеки би стъпил в такъв магазин, но тъкмо това бе и желанието на Дарне.

Когато Скай влезе, камбанката на вратата иззвънтя.

Магазинът беше мрачен и тесен, практически празен с изключение на една ръждива броня и

няколко нап-люти от мухите шкафа с жалки реплики на стари ножове. Плюшената завеса в

дъното на помещението се разтвори и в процепа от светлина се появи жилав мъж, облечен в

черно. Погледна крадешком Скай, премина бързо като сянка край нея, без дума да каже, и

излезе от магазина, затваряйки тихо вратата зад себе си.

От задната стаичка излезе още един мъж: нисък, седемдесетина годишен, напомнящ на стария

киноак-тьор Клод Рейнс. Носеше безупречен тъмносин костюм и стилна вратовръзка от

червена коприна, но би излъчвал същата елегантност и ако беше облечен в работнически

гащеризон. Косата и тънките му мустаци бяха сребристосиви, а в тъмните му очи искреше

интелигентност. Пушеше „Голоаз” с цигаре, което извади от устата си, за да целуне Скай по

двете бузи.

- Много си бърза - отбеляза той с усмивка, - този шлем явно е важна находка.

Тя му върна целувките.

- Ти ще ми кажеш. Кой беше този човек?

- Един от моите.... доставчици.

- На мен ми приличаше на крадец.

По лицето на Дарне пробяга тревога. После се засмя.

- Естествено, той си е такъв.

Дарне обърна табелката на вратата и въведе Скай в кабинета си зад завесата. В рязък контраст

с мърлявия магазин отвън, кабинетът му беше добре осветен, а бюрото и работният му плот -

със съвременен дизайн. На стените бяха закачени различни оръжия, но повечето бяха

незначителни предмети, които продаваше на недотам обиграни колекционери. Най-добро-то

държеше в сейф.

Колкото и да дразнеше Скай по отношение на технологиите, самият той работеше предимно

чрез Интернет и лъскав каталог, който изпращаше на подбран кръг от клиенти и който

колекционери и дилъри по цял свят очакваха с нетърпение.

Скай го беше потърсила за първи път за съвет как да разпознава фалшификати. Скоро откри, че

познанията му за старите оръжия и брони надминават тези на много учени, включително

нейните собствени. Станаха добри приятели, макар да бе ясно, че той се движи в сенчестия

свят на нелегалните антики. Накратко казано, беше мошеник, но от класа.

- Да видим какво ми носиш, скъпа - рече той, като посочи ярко осветената маса, която

използваше, за да снима предметите за каталога си.

Скай извади шлема от торбата и бързо свали калъфката от възглавница.

Дарне се взря благоговейно в шлема. Обиколи масата, дърпайки си от цигарата, гледайки го

от няколко пръста разстояние. После го вдигна, премери го на тегло, задържа го високо и го

сложи на главата си. В този си вид се приближи до шкафа и извади бутилка „Гран Марние”.

- Бренди?

Скай се засмя и поклати глава.

- Е, какво мислиш?

- Extraordinaire2. - Дарне свали шлема от главата си и го сложи на масата. Наля си чаша

бренди и попита: - Къде откри този прекрасен objet d’art- В ледника Льо Дормьор.

- В ледник? Още по-невероятно!

: Изключително, невероятно (фр.) - Бел. прев.

3 Предмет на изкуството (фр.) - Бел. прев.

- Това не е всичко. Беше намерен близо до тяло, замръзнало в леда. Най-вероятно тялото е

било там по-малко от век. Мъжът вероятно е скочил с парашут от самолет, който намерихме

на дъното на близкото езеро.

Дарне пъхна пръст в дупката.

- А това?

- Мисля, че е от куршум.

Антикварът не изглеждаше ни най-малко учуден.

- Значи Леденият човек е носел шлема.

- Възможно е.

- И не е неуспешна проба за здравина?

- Не мисля. Виж колко е твърда стоманата. Сачмите от мускетите вероятно са отскачали като

грахче-та от нея. Дупката е направена от съвременно огнестрелно оръжие.