Изгубеният град

- Значи имаме човек, който лети над ледника със стар шлем на главата, прострелян с

модерно оръжие.

- Така изглежда - сви рамене Скай.

Дарне отпи от брендито.

- Интересно, но не особено логично.

- Нищо в тази работа не звучи логично.

Тя се отпусна в един стол и разказа как Рено я бе извикал в пещерата, както и за последвалата

спасителна операция. Дарне слушаше смръщено.

- Слава на Бога, че си добре! Този Кърт Остин е home formidable*. И красив, предполагам.

- Много! - тя усети как се изчервява.

- Дължа му благодарност. Винаги съм те възприемал като дъщеря. Щях да бъда покрусен,

ако нещо ти се бе случило.

- Е, благодарение на мистър Остин и неговия колега

4 Забележителен мъж (фр.) - Бел. прев.

Джо Дзавала съм жива и здрава. - Тя посочи шлема. - А за това?

- Смятам, че е по-стар, отколкото изглежда. Права си, че стоманата е необикновена.

Металът, от който е направен, може наистина да идва от звездите. Фактът, че друг такъв не

съм виждал и ти не си намерила аналог в справочниците, ме навежда на мисълта, че може да

е бил прототип.

- Но ако е бил толкова новаторски, защо идеите не са били възприети и реализиран в по-

следващ период от време?

- Знаеш какви са оръжията и хората. Разумът неви-наги надделява над упорството и

инерцията. Поляците са настоявали да използват кавалерия срещу бронирани танкови войски.

Били Мичъл едва убедил шефовете на армията в ползите от въздушните бомбардировки.

Може би някой е погледнал този шлем и е заявил, че досегашните са по-хубави пред

непроверените.

- Някакви идеи за знака с орела, който видяхме и на самолета?

- Да, но не и научни.

- Все пак ще се радвам да ги чуя. И може би ще се възползвам от предложението ти за чаша

бренди.

Дарне й наля и двамата се чукнаха за наздраве.

- Бих казал, че орелът олицетворява обединението, съюз на три различни сили. Е pluribus

ипит, от многото - един, както казват римляните. Явно не е било лесно решение. Орелът

изглежда така, сякаш всеки миг ще се разкъса, но ако се разедини, ще загине. Оръжията, които

държи в ноктите, ме карат да мисля, че съюзът е бил свързан с войната.

- Не е зле като за ненаучно предположение.

Дарне се усмихна.

- Само ако знаехме кой е бил Леденият човек. -Той погледна часовника си. - Прощавай,

Скай, но имам конферентен разговор с един дилър в Лондон и клиент в САЩ. Имаш ли нещо

против да задържа шлема, за да го разгледам по-подробно?

- Не, разбира се! Просто ми се обади, за да дойда да си го взема. Ще бъда или в кабинета,

или в апартамента си.

По лицето му премина сянка.

- Скъпо момиче, тук има нещо повече от това, което вижда окото. Някой е бил готов да убие

за него. Явно е много ценен. Трябва да бъдем изключително предпазливи. Някой знае ли, че е

у теб?

- Кърт Остин, човекът от НАМПД, за когото ти разказах. На него може да се вярва. Някои от

хората, които бяха в пещерата и Рено.

- Ах, Рено. Това не е добре. Той ще иска да си го върне.

В тъмните й очи проблесна гняв.

- Само през трупа ми! - тя се усмихна нервно, осъзнавайки смисъла на собствените си думи.

- Мога да го заблудя, да му кажа, че съм го оставила за металургична експертиза.

Телефонът на Дарне иззвъня.

- Ще говорим по-късно пак.

Скай излезе от магазина и тръгна към апартамента си, вместо към кабинета. Искаше да

провери телефонния си секретар. Надяваше се Остин да се е обаждал. Разговорът с Дарне я

разтревожи. Имаше чувството, че опасността дебне наблизо. Гласът на Остин щеше да я

успокои. Когато се прибра, веднага прослуша съобщенията, но Кърт не се беше обаждал.

Беше изморена. Легна на дивана с модно списание

в ръка, надявайки се да си почине, преди да се върне в кабинета. След няколко минути

списанието падна от ръцете й и тя потъна в дълбок сън.

Нямаше да спи толкова спокойно, ако знаеше какво й готви Огюст Рено. Той седеше в кабинета

си, обзет от опасна ярост, свел глава над бюрото си и допълващ списък с оплаквания срещу

Скай Лабел. Ръката му се оправяше, но гордостта му бе смъртно ранена.

Цялата му воля за мъст бе съсредоточена върху невинната жена. Беше готов да дръпне всички

политически конци, с които разполагаше, да се обади на всички, които му дължаха някаква

услуга, за да съсипе кариерата й, както и тази на всеки, който проявеше дори най-лека

дружелюбност към нея. Тя го унижи пред други хора и се отнесе пренебрежително към

авторитета му. Не обърна внимание на нареждането му да остави шлема. Ако зависеше от

него, би я изхвърлил от Сорбоната веднага. О, щеше да види тази жена! Щеше да го моли за

милост! Представяше си се като Създателя в една от онези ренесансови картини, в които Бог

пропъжда Адам и Ева от Райската градина.

Тази сутрин срещна Скай в асансьора. Тя му каза „добро утро” и му се усмихна, с което само

разпали гнева му още повече. Успя да се овладее, но сега го изливаше в списъка с жалби.

Тъкмо твореше подробно описание на ниския й морал, когато чу шумолене пред бюрото си.

Реши, че е асистентът му.

Без да вдига поглед от листа, каза:

-Да?

Понеже не получи отговор, той вдигна очи и замръзна. В стола пред него седеше едрият мъж с

бледо лице, който го нападна под ледника.