Изгубеният град

но не намерили и следа от него. След няколко дни започнала войната и изчезването му, макар

и трагично, се превърнало просто в бележка под линия.

Остин посочи картечницата.

- Явно доста се е безпокоял за лозята си. Защо му е на един цивилен да лети с военен

самолет?

- Фошар бил производител на оръжия със силни

политически връзки. За него не е било никакъв проблем да се сдобие със самолет от френския

арсенал. По-важният въпрос е как се е озовал в Алпите.

- Изгубил се е?

- Не ми се вярва. Самолетът му не би могъл да стигне до Лак дю Дормьор само с един

резервоар. Трябвало е да спре и да зареди по пътя. Това ме навежда на мисълта, че полетът е

бил планиран.

- Накъде смятате, че е бил тръгнал?

- Езерото е близо до швейцарската граница.

- А Швейцария е прочута с тайното си банкиране. Може би е отивал в Цюрих, за да осребри

някой чек.

Гросе тихичко се засмя.

- На човек в положението на Фошар не са му трябвали пари в брой. - Лицето му доби

сериозно изражение. - Гледахте ли телевизионните репортажи за тялото,открито в леда?

- Не, но разговарях с човек, който е видял тялото. Каза ми, че е било облечено в дълго

кожено палто и прилепнал шлем като тези, носени от някогашните летци.

Гросе се наведе напред, а в очите му блестеше вълнение.

- Това напълно съвпада! Фошар може би е катапултирал. Паднал е върху ледника, а

самолетът му се е разбил в езерото. Само да можехме да извадим тялото.

Остин си представи тъмния наводнен тунел.

- Ще бъде грандиозна задача да отводним тунела.

- Разбирам! - Французинът поклати глава. - Ако някой може да се справи, това са

наследниците на Фошар.

- Има ли такива?

- О, да, макар че никой не би могъл да се досети. Маниаци са на тема дискретност.

- Нищо чудно. Много от богатите фамилии не обичат вниманието.

- Тук става дума за нещо повече, мосю. Семейство Фошар са това, което хората наричат

„търговци на смърт”. Продават оръжия в огромни мащаби. А това е мръсен бизнес.

- Звучи ми като френският аналог на Круп.

- И друг път са ги сравнявали, макар че Расин Фошар би възразила.

- Расин?

- Пада се праплеменница на Жул. Велика жена! Все още управлява семейния бизнес.

- Предполагам, че мадам Фошар би искала да узнае съдбата на изгубения си прачичо.

- Съгласен съм, но за един простосмъртен би било трудно да се промъкне покрай всички

адвокати, агенции и телохранители, които пазят човек с такова състояние. - Той се замисли за

момент и добави: - Имам приятел, който е директор в компанията. Мога да му се обадя с тази

информация и да видим какво ще измисли. Как мога да се свържа с вас?

- Сега се връщам с влака в Париж, ще ви дам номера на мобилния си телефон.

-Добре - Гросе му извика такси, което да го откара до гарата. После заедно прекосиха двора

със старите самолети.

Стиснаха си ръцете и Остин му благодари за съдействието.

- За мен беше удоволствие. Мога ли да попитам защо НАМПД се интересува от този случай?

- Всъщност не се интересува. Открих самолета случайно, докато работех по проект на

НАМПД, но в момента се занимавам лично с него, най-вече от любопитство.

- Значи няма да използвате посредници в контактите си със семейство Фошар?

- Не съм имал такова намерение.

Гросе се замисли над отговора му.

- Години наред съм бил в армията и вие ми приличате на човек, който може да се грижи за

себе си, но ви предупреждавам да бъдете особено предпазлив в контактите си с тях.

- Защо?

- Фошар не са просто богати. - Той замълча, опитвайки се да подбере правилната дума. -

Говори се, че имали минало.

Преди Остин да успее да попита какво трябва да означава това, таксито пристигна, двамата се

сбогуваха и той потегли към гарата. Размишляваше за предупреждението на Гросе. Явно

французинът намекваше, че прочутото семейство крие не един скелет в гардероба си. Но

същото може да се каже за коя да е богата фамилия по света. Състоянията, с които се строяха

великолепни палати и се градеше положение в обществото, често идваха от робски труд,

търговия с наркотици, контрабанда или организирана престъпност.

Тъй като за момента не можеше да научи нищо повече, мислите на Остин се насочиха към

срещата със Скай. Думите на Гросе обаче продължаваха да кънтят в съзнанието му като звън

на далечна камбана:

„Говори се, че имали минало.”

Кабинетът на Скай се намираше в научноизследователския център на Сорбоната -

впечатляващо здание от стъкло и бетон с дизайн, повлиян от Льо Корбюзие. Центърът се

намираше близо до Пантеона, притиснат от няколко сгради в стил ар нуво. Обикновено

улицата беше спокойна, като изключим шума от преминаващите студенти, които я използваха,

за да си съкратят пътя. Но сега, щом зави зад ъгъла, Скай с изненада видя два полицейски

автомобила, които блокираха малката уличка. Пред сградата имаше спрени и други служебни

коли, а около входа се суетяха униформени полицаи.

Внушителен полицай, който явно отговаряше за ограничения достъп, вдигна ръка, за да я спре.

- Съжалявам, мадмоазел, не можете да минете оттук.

- Какво се е случило, мосю?

- Нещастен случай.

- Какъв нещастен случай?

- Не знам, мадмоазел - вдигна рамене той.

Скай извади университетския си пропуск и го размаха под носа му.