Изгубеният град

наемници от Френския легион, а третият - от Южна Африка. Той хвърли картите си възмутено

и отиде при интеркома.

- Къде е?

- Навлезе в периметъра за сигурност от север, после попадна в сляпото петно на радара.

Пратих „Гертруда” да подуши наоколо.

- Мамка му! - изпсува южноафриканецът. - Да си имам късмета тази вечер!

Тримата мъже навлякоха якетата и ботушите и грабнаха късоцевните си пушки „ФАМАС”. След

миг вече вървяха по обвития в мъгла кей. Качиха се на деветметровата си надуваема лодка с

твърдо дъно. Двата дизелови мотора забръмчаха. Мъжете отвързаха въжетата и лодката се

понесе по водата, бързо ускорявайки до четирийсет възела.

Няколко минути по-късно дежурният от командния център съобщи, че обектът отново се е

появил на радара близо до устието на залива. Лодката се насочи натам. Скоро видяха

натрапника. Двама от мъжете застанаха в готовност да застрелят всичко, което помръдне, а

кормчията внимателно приближи до малката лодка, докато прожекторът осветяваше всеки

сантиметър от лющещата се боя. Южноафриканецът свали пушката и се разсмя.

- „Спутър”! Развалихме си играта заради някакъв „Спутър”!

- Какво зяеш? И без това губеше.

Всички избухнаха в смях.

- Време е за абордаж! - напомни кормчията.

И тримата бяха опитни военни, които не допускаха забавлението да попречи на бдителността

им. Смехът заглъхна и годините обучение си казаха думата. Охраната се изравни с лодката и

двама от тях се прехвърлиха в нея, докато третият ги прикриваше. Провериха празната кабина,

после отвориха люка на палубата и погледнаха долу.

- Няма никого - извика единият. После се облегна на перилата и запали цигара.

- Аз на твое място не бих висял дълго там - рече

партньорът му.

- Върви по дяволите!

Легионерът се ухили и се върна в патрулната лодка

- Както искаш. Само гледай да не си намокриш краката.

Южноафриканецът погледна към обувките си. От двигателния отсек течеше вода и пълнеше

палубата. Лодката потъваше. Той изкрещя, с което предизвика бурния смях на другите двама.

Кормчията отдалечи патрулната лодка, сякаш си тръгва, но докато онзи ругаеше на африкаанс,

се смили и се върна да го прибере.

Южноафриканецът скочи пъргаво вътре, а после и тримата загледаха лодката, която бързо

потъваше. Водата вече беше стигнала до планшира. Скоро над водата остана да стърчи само

мачтата. Накрая и тя се скри под вълните и единствено мехурчетата напомняха, че там е имало

нещо.

- Добре, копелета, пошегувахте се. Хайде сега да се връщаме и да си отворим още една

бутилка.

Кормчията включи радиото и докладва в командния център.

- Не разбирам - каза Макс, - когато го хванах на радара, това нещо се движеше по права

линия.

- А ти пил ли си?

- Естествено, че съм пил.

Бяха дочули от охраната на комплекса, че островната операция е към своя край, и също

поливаха новината.

- Това обяснява нещата.

- Ама...

- Около проклетия остров има силни течения.

Език, по-рано известен като бурски, разпространен основно в Република Южна Африка и

Намибия. Спада към долногерманската група езици, като до началото на 20-и век е бил

диалект на нидерландския език

Може да е била подхваната от някое от тях.

- Сигурно - съгласи се Макс.

- Не мога да ти помогна, братле. Отдавна е под вода. Прибираме се.

- Оглеждайте се за „Гертруда”. Трябва да е някъде наоколо.

След секунди огромната перка проряза водата наблизо. Мъжете бяха свикнали да я виждат, но

винаги се чувстваха неспокойни, когато беше наблизо. Притесняваше ги разрушителната й

мощ и фактът, че действа автоматично. АПС спря на петнайсетина метра от тях. Сравняваше

звуковия профил на патрулната лодка с информацията в базата си данни.

- Дано не активира торпедата.

Смях.

- Ще накарам рибите да проверят.

- Както желаеш. Ние вдигаме гълъбите оттук.

Моторите заръмжаха, лодката обърна и се насочи

към кея.

Перката продължи да се движи напред-назад в успоредни линии. Сонарът й обследваше

потъналата рибарска лодка и изпращаше картината към командния център. Макс наблюдава

екрана няколко минути, после подаде команда на „Гертруда” да възобнови нормалната си

обиколка.

Няколко секунди, след като АПС се отдалечи, от кабината на потъналата лодка се измъкнаха

две фигури и с енергични ритмични движения заплуваха към брега.

Натиснал газта до ламарината, Траут излетя с „Мерцедеса” на Стрега през портите на оградата.

МакЛийн, който седеше отдясно на Гамей на предната седалка, гледаше с ужас скростомера.

- Траут! - каза той спокойно, но настойчиво. - На пътя пред нас има остър завой. Ако не

намалиш, ще ни трябват крила.

Гамей докосна ръката на съпруга си.

Пол хвърли поглед към таблото. Движеха се с над сто и десет километра в час. Той напомпа

спирачките и включи фаровете тъкмо навреме, за да види, че завоят е не просто остър, а почти

обратен. Отдясно зееше пропаст.

Гумите изскърцаха близо до ръба, но „Мерцедесът” остана на пътя. След завоя пътят се

изправяше и започна постепенно да слиза надолу. Пол си отдъхна и поотпусна кормилото.

- Благодаря за предупреждението, Мак.

МакЛийн се подсмихна.

- Не ми се ще да ни спрат за превишена скорост.

Траут погледна през рамо плетеницата от ръце и

крака на задната седалка.

- Всички ли са тук?