Книга на душите

Скъпи ми синко,

На една майка никога не би трябвало да й се налага да пише подобно писмо, но трябва да ти съобщя, че баща ти и брат ти са мъртви. Трагичните обстоятелства ме съкрушиха и се моля да се върнеш възможно най-скоро, за да поемеш управлението на имението като следващия барон Роксал. Баща ти и Уилям се скараха заради нещо и последва жестоко сбиване, при което баща ти падна в огъня на голямата зала и изгори рамото си. Раната не заздравя и го повали треска, от която той умря. Уилям бе така покрусен, че извади собствения си нож и сложи край на живота си. Съсипана съм от мъка и скръб и те умолявам по-бързо да се върнеш при мен.

Елизабет

Двадесет и три години по-късно, през 1555 г., старият доктор седеше в кабинета си на тавана и пишеше писмо. Беше след полунощ, улиците на Салон дьо Прованс бяха притихнали и можеше да се съсредоточи напълно. Това бе специалното му време, когато жена му и шестте му деца спяха и той можеше да работи на спокойствие — докогато си иска или докато сънят не го принуди да се затътри към тесния нар в стаята.

Отдавна бе възприел латинската версия на името си и се наричаше Нострадамус, тъй като му се струваше по-тежко, а и трябваше да поддържа репутацията си. Неговият „Алманах“ се продаваше успешно в цяла Франция и в съседните страни и богатството му растеше. Вече не практикуваше уменията си на аптекар и доктор, а вместо това бе насочил цялото си внимание към по-доходоносния живот на астролог и гадател.

Сега пред него лежеше копие на новия му труд, за който се надяваше, че ще му донесе още повече слава, одобрение и пари. Книгата бе отпечатана в Лион и скоро щеше да се пусне в продажба. Издателят му бе изпратил сандък с екземпляри и той взе един от тях и с най-острия си нож сряза титулната страница: LES PROFITIES, DE М. MICHEL NOSTRADAMUS.

Потопи перото в мастилницата и започна да пише.