Книга на душите

— Направени са по моя собствена рецепта, която усъвършенствам още от годините си в Монпелие. Откъсвам триста рози по зазоряване и ги стривам заедно със стърготини от най-зелените кипариси, смесвам ги с точен подбор на ирис от Флоренция, карамфил и блатен аир. Надявам се, че сте прекалено трескав, за да запомните тази тайна рецепта! Разчитам на таблетките си да ме направят много богат и прочут!

— Амбициозен сте — отбеляза Едгар и за пръв път от много време успя да се усмихне.

— Винаги съм бил. Гасонет, дядо ми по майчина линия, беше амбициозен човек и оказа огромно влияние върху моето мислене.

Едгар се опита да се надигне.

— Гасонет ли казахте?

— Да.

Едгар бе изненадан.

— Това не е често срещано име.

— Може и така да е. Беше евреин. А сега лягайте! Изглеждате зачервен.

— Моля ви, продължете!

— Той беше голям учен от Сен Реми. Още от ранна възраст ме учеше на латински, иврит, математика и на небесните науки.

— Значи сте и астролог?

— Определено да. Все още си пазя месинговия астролаб, завещан ми от дядо. Звездите оказват влияние върху всички неща на земята, дори помагат за определяне на болестите, към които е предразположено тялото. Кажете ми датата си на раждане и довечера ще ви начертая карта.

— А звездите могат ли да ми кажат датата, на която ще умра? — попита Едгар.

Нотрдам изгледа подозрително пациента си.

— Не могат, мосю, но въпросът е извънредно любопитен, ако позволите да го кажа. А сега ви съветвам да сдъвчете още три таблетки и да поспите. Ще се върна следобед. На улица „Екол“ има една жена в по-лошо състояние от вас, която сутринта ми каза, че ако не се върна бързо при нея, ще й се наложи да си поръча саван.

В продължение на още два дни докторът посещаваше пациента си и му даваше лекарства. Едгар изгаряше от желание да разговаря с него и немощно го умоляваше да остане още малко, но докторът се противеше и се оправдаваше с многото нещастни души, покосени от болестта в района. А една вечер, когато долетя с таблетките си и гърне супа, Нотрдам завари Едгар да хлипа неутешимо.

— Какво ви тревожи, мосю?

Едгар посочи слабините си и извика:

— Вижте!

Докторът вдигна завивките. Сгъвките на Едгар бяха покрити с кървава гной.

— Отлично! — извика докторът. — Бубоните ви са се пукнали. Спасен сте! Ако поддържаме хигиена, ще оздравеете напълно, обещавам ви. Точно този знак чаках.

Извади нож от чантата си, наряза един от чистите чаршафи на ивици, почисти и превърза гнойните му абсцеси. После даде на Едгар малко супа и се отпусна уморено на стола.

— Изтощен съм, признавам си — рече Нотрдам. Залязващото слънце изпълваше стаята със златно сияние, от което брадатият, облечен в червена роба мъж изглеждаше като светец.

— Вие сте ангел за мен, докторе. Спасихте ме от смъртта.

— Аз съм удовлетворен, мосю. Ако всичко върви според очакванията, след две седмици ще сте напълно здрав.

— Трябва да намеря начин да ви платя, докторе.

Нотрдам се усмихна.

— Би било много добре.

— Имам малко пари тук, но ще пиша на баща ми, ще му разкажа какво сте направили и ще го помоля да прати кесия.

— Много мило от ваша страна.

Едгар прехапа устна. През последните няколко дни се беше подготвял за този момент.

— Може би, докторе, мога да ви дам и един друг дар, без да се налага да чакаме толкова.

Нотрдам повдигна вежда.

— О! И какво е това, мосю?

— В сандъка. Там има книга и някои документи, които ви умолявам да видите. Сигурен съм, че ще ги намерите за изключително интересни.

— Книга, казвате?

Нотрдам извади тежкия том под дрехите на Едгар и се върна на мястото си. Забеляза изписаната на гръбчето година и отвори напосоки книгата.

— Изключително любопитно — рече той. — Какво можете да ми кажете за нея?

Едгар разказа всичко, цялата дълга история на книгата в рода му, колко е бил впечатлен от тома, как го е „заел“ заедно с писмото на абата, как заедно с един състудент се убедили, че книгата наистина е предсказвала събития от живота на хората. След това подкани доктора лично да прочете писмото.

Загледа как младият Нотрдам нервно подръпва дългата си брада с една ръка, а с другата повдига страниците една по една към отслабващата светлина. Видя как устната му затрепери и очите му се напълниха със сълзи. После го чу как прошепва името Гасонет. Едгар знаеше, че докторът четеше следния пасаж от писмото на Феликс: