Невидимият пазител

— Казахте, че искате да говорим за случая „Тереса Клас“.

— Всъщност се интересувам от всеки случай, при който жертвите са били млади жени. В случая с Тереса момичето явно е било изнасилено, а профилът, който търся, изключва изнасилвания. Всъщност няма сексуални отношения под каквато и да било форма.

— О, мила, не се заблуждавайте. В доклада може да пише, че момичето е било изнасилено, но това не значи, че непременно е било така.

— Как така? Била е…

— Вижте, по мое време нещата бяха доста различни… За да добиете представа, ще ви кажа, че в екипа нямаше жени, а следователите бяха с кажи-речи, основна подготовка. Нямаше ги сегашните научни достижения, ако можехме да видим семенна течност, значи, имаше такава, ако ли не — значи, нямаше… А и ползата от нея не беше голяма, защото не се правеха ДНК анализи. Това бяха осемдесетте години, когато, трябва да признаем, дори полицаите бяха крайно целомъдрени и свенливи. Ако на местопрестъплението се откриеше момиче със свалено бельо, се приемаше за даденост, че е имало сексуално насилие. Сексът по взаимно съгласие дори не се коментираше, освен ако жената не беше проститутка.

— Тогава била ли е изнасилена Тереса?

— Имаше нещо много сексуално в начина, по който бе разположен трупът, беше чисто гола, с отворени очи и корда около врата, която се оказа от самата ферма. Само си представете гледката.

Амая можеше да си я представи.

— Ръцете й бяха ли разположени по по-специален начин?

— Доколкото си спомням, не. Дрехите й се въргаляха наоколо, сякаш някой небрежно ги беше нахвърлял до изсипаната й чанта, намериха няколко монети и бонбони… Имаше бонбони дори върху нея.

Амая усети как нещо като силен спазъм сви стомаха й.

— Имало е бонбони върху нея?

— Да, няколко, бяха разпилени навсякъде. Родителите й ни казаха, че била много лакома.

— Помните ли как бяха оставени бонбоните върху тялото?

Алфонсо си пое въздух и го задържа за няколко секунди, преди да издиша, създавайки впечатлението, че полага големи усилия, за да си спомни.

— По-голямата част бяха разхвърляни около нея и между краката й, но имаше и един върху слабините й, над линията на пубиса. Откривате ли някакво значение? Ние предположихме, че са изпаднали от чантата й, когато убиецът я е претърсил, може би за да търси пари. Бе началото на месеца и може би е мислил, че е носела заплатата си, тогава всичко се плащаше в брой.

Разтърси я прозрение.

— Кой месец беше?

— Горе-долу по това време, февруари. Помня, защото няколко дни след това се роди дъщеря ни София.

— Можете ли да ми кажете още нещо за това престъпление, нещо, което ви е направило впечатление?

— Мога да ви кажа нещо, което ми е правило впечатление години по-късно, при други престъпления, по случайност пак на млади жени, които ми напомняха за Тереса, макар и само по един любопитен детайл. Матилде — обърна се той към жена си, — помниш ли? Случаите със сресаните момичета?

Тя кимна утвърдително, без да отделя поглед от екрана.

— Шест месеца след случая с Тереса една германска туристка бе открита „изнасилена“ и удушена в покрайнините на къмпинг край Бера. Въпреки съвпаденията престъплението бе различно — бяха опитали да я изнасилят, имаше следи от борба, мръсникът бе прекалил и я бе убил. Тя също беше удушена с корда, взета от самия къмпинг, а след смъртта й убиецът бе разрязал дрехите й, за да я види гола. Оказа се един перверзник, пазачът на къмпинга, противен петдесетгодишен тип, срещу когото вече имаше жалби, че е шпионирал туристките, когато се къпели. Любопитно е, че въпреки цялото насилие, което личеше по трупа, косата й бе грижливо вчесана на две страни, сякаш позираше за снимка. Мъжът отрече всичко, че я е убил, че я е сресал, но се намериха свидетели, които ги бяха видели да се карат няколко дни по-рано, когато момичето го хванало да дебне пред нейната палатка, докато се преобличала. Негодникът отнесе двайсет години. Година след това имахме друг случай със сресана мъртва девойка. Едно момиче, което се отделило от групата си в планината. Отначало помислихме, че се е изгубила, и организирахме спасителни отряди. Открихме я чак след десетина дни, беше подпряна на едно дърво, а тялото изглеждаше необичайно дехидратирано, което някой съдебен лекар би обяснил по-добре от мен. Всъщност трупът приличаше на мумифициран. Дрехите й бяха изчезнали, кокът й бе развален, косата положена симетрично от двете страни на тялото, сякаш някой я бе сресал.

Амая почти не можеше да сдържи треперенето на краката си.

— Имаше ли нещо върху трупа?

— Не, нищо, макар дланите й да бяха обърнати нагоре. Внушаваше много странно усещане, но върху трупа нямаше нищо, бяха й свалили всичко — дрехи, бельо, обувки… Макар че сега като си спомням, обувките в крайна сметка се появиха. Всъщност благодарение на тях я откриха — бяха на края на пътеката, която водеше към гората.

— Поставени една до друга, сякаш някой се е готвел да спи или да се къпе в реката — изрече Амая.

— Да — кимна мъжът, гледайки я изненадано. — Откъде знаете?

— Заловиха ли нападателя?