Невидимият пазител

Зад широките прозорци на новото полицейско управление денят заплашваше въобще да не дойде. Облачното небе и ситният дъждец, който не бе преставал от предишната вечер, още повече затъмняваха полята и дърветата, оголени от проточилата се зима. Стиснала чашата с кафе с вкочанените си от студ пръсти, Амая погледна навън и отново се замисли за Монтес. Нивото му на неподчинение и наглост бе стигнало неподозирани висоти. Знаеше, че от време на време минава през управлението и си говори с младши инспектор Сабалса или с Ириарте, но от цели два дни не отговаряше на обажданията й и не се мяркаше пред очите й. Бе отишъл с неохота на очната ставка с Рос, после бе участвал в обиска, но тази сутрин го нямаше на оперативката. За пореден път си каза, че трябва да направи нещо, но от самата идея да подаде рапорт срещу Фермин й призляваше.

Не проумяваше какво става в главата му. Двамата бяха добри колеги през изминалите две години, може би дори приятели през последната, когато Фермин й бе доверил, че съпругата му го е напуснала заради по-млад мъж. Тя го бе изслушала мълчаливо, със сведени очи, решена да не го поглежда в лицето, защото знаеше, че човек като Монтес не споделя мъката си, а се изповядва. Като при акт на покаяние изреждаше своите грешки и нейните причини да го изостави, да не го обича. Изслуша го безмълвно и като опрощение му подаде хартиена кърпичка, след което се извърна, за да не гледа сълзите му, така непривични за мъж като него. Следеше отблизо подробностите около развода и няколко пъти му прави компания на чаша вино или бира, споделяйки гнева му срещу бившата му половинка. Канеше го на обяд в неделя и въпреки че отначало се дърпаше, с Джеймс си бяха допаднали. Беше добър полицай, може би малко старомоден, но надарен с точен инстинкт и проницателност. Както и верен колега, който винаги се бе отнасял към нея с уважение и доброжелателство, за разлика от някои други полицаи — затова този внезапен пристъп на ревност, като на пренебрегнат мъжкар, й се бе сторил странен. Амая се обърна към масата и таблото, на което висяха снимките на момичетата. За момента имаше по-важни въпроси, с които да се занимава.

Рано тази сутрин бе говорила с двама души от отдела „Престъпления срещу малолетни“, тъй като две от жертвите още не бяха навършили пълнолетие. Стигна до заключението, че това не бяха типични престъпления срещу малолетни. Профилите на жертвите и насилниците бяха много далеч от типа убийства, с които по принцип се сблъскваха там. Психологическият профил на басахауна изглеждаше особено интригуващ поради почти стереотипния характер на поведението му. Амая помнеше курса по криминални профили във ФБР и наученото там — като например, че психо-сексуалната ритуалност, която много серийни убийци създават около трупа, показва желанието им да го персонализират, за да установят между себе си и жертвата връзка, каквато иначе не би съществувала. В действията им има логика и не прозира никакво психично разстройство. Престъпленията биват идеално планирани и обмислени, така че убиецът да може да възпроизведе отново и отново едно и също престъпление с различни жертви. Той не е импулсивен, не допуска елементарни грешки, избирайки произволни или случайни жертви. Убийството им е само поредната крачка от многото, които трябва да извърви, за да осъществи докрай своя мизансцен, своя майсторски план, своята психо-сексуална фантазия, която чувства потребност да повтаря отново и отново, без жаждата му някога да секне. Серийният убиец персонализира своите жертви, за да ги накара да станат част от света му, за да се свърже с тях и така да ги направи свои, далеч отвъд чисто сексуалното обсебване.