Невидимият пазител

Стори й се, че в зелените очи на Ан мярна сянка, която се протягаше към нея. По гърба й пробяга тръпка. Въздъхна и захвърли книжката на масата, докато проклинаше парното, което едва успяваше да позатопли студеното утро в тази чисто нова сграда. От коридора се разнесе шум. Погледна часовника и с изненада установи, че вече е обед. Полицаите влязоха в залата с влачене на столове, шумолене на хартия и полепнали по дрехите капчици влага. Инспектор Ириарте заговори без предисловия:

— Проверих всички алибита. На Нова година Росаура и Фреди са вечеряли в дома на майка му, заедно с лелите му и няколко семейни приятели. Към два са тръгнали на обиколка из местните заведения, много хора са ги виждали през цялата нощ, до късно сутринта, не са се разделили нито за миг. В деня, когато са убили Аиноа, Фреди си е бил вкъщи, няколко негови приятели са се редували да му правят компания и не е оставал сам дори за кратко. Играли на плейстейшън, ходили до бар „Чокото“ за сандвичи и после гледали филм. Той не е излизал от къщи. Приятелите му твърдят, че бил настинал.

— Значи, това го изключва като заподозрян — отбеляза Йонан.

— Само за убийствата на Карла и Аиноа, но не и за това на Ан. Оказа се, че в последните дни е бил доста по-малко общителен от обикновено. Росаура вече не живеела в къщата, приятелите му казват, че се отбивали при него няколко пъти, но той ги отпращал с извинението, че не се чувства добре. Всички се кълнат, че не знаели и дума за историята с Ан, и наистина повярвали, че е болен. Оплаквал се от стомах и в деня на убийството на Ан споменал нещо за ходене до „Бърза помощ“.

— С всички ли говорихте, включително с Анхел? Как му беше фамилията? Онзи, който го беше открил у тях. Изглежда, че той най-много се тревожи за него. Може би има какво да ни каже.

— Остоласа — подсказа Сабалса, — Анхел Остоласа.

— Само той ми остана. Работи в някакъв сервиз в Бера, майка му не знаеше името на сервиза, но имаше телефона им. Майката всеки ден се прибира да обядва вкъщи, така че към един и половина ще мине оттук.

— Нещо друго?

— Бяхте права за мобилния телефон на момичето, преди две седмици го е сменила. Казала на баща си, че го е загубила, и не пожелала да запази номера. В пощата на Фреди открихме последната фактура — след като съпругата му вече я е нямало вкъщи, не си е направил труда дори да я скрие или унищожи. Там наистина се виждаха всички обаждания и съобщения до предишния номер на Ан. Компютърът й показа активен социален живот, много последователи, никакви близки приятели или приятелки. Не се е доверявала на никого дотолкова, че да му разказва своите тайни, макар наистина да се е хвалела с връзката си с женен мъж. Това е всичко.

След края на оперативката Йонан се забави няколко секунди, разлиствайки екземпляра на „Магии и вещици“. Когато го видя, Амая се усмихна.

— Шефке, не ми казвайте, че смятате да погледнете на случая от друга перспектива.

— Вече не знам от каква перспектива да гледам, Йонан. Усещам, че с времето научавам все повече за този убиец и че сме свършили добра работа, но всичко се случва главозамайващо бързо. Все пак не бива да бъркаме логиката и здравия разум с предразсъдъците. Научих много за серийните убийци, когато бях в Куонтико, и първият урок беше, че колкото и поведенчески анализи да правим, те винаги са с една крачка напред, с една обиколка пред нас. Не вярвам във вещици, Йонан, но този убиец може би вярва в тях, или поне в някакъв вид специфично зло, присъщо на много младите жени, може би се опира на някакви сигнали, които явно тълкува по свой начин, за да набележи жертвата. А това — тя посочи книгата — е заради нещо, което няколко души ми казаха за Ан. То ми дава материал за размисъл.

От държането на Анхел Остоласа остана с впечатление, че той изпитва огромно удоволствие от участието си в тази история. Беше виждала това и в други случаи, но никога не спираше да се учудва как някой може тайничко да се гордее, че е замесен в нечия насилствена смърт.

— Такаа, Ан Арбису е убита в понеделник, нали? Точно в този ден Фреди ми се обади, защото стомахът му беше адски зле. Не му се случва за първи път, да ви кажа. Преди няколко години имаше язва, гастрит или нещо подобно и оттогава му става така от време на време, особено след почивните дни, когато прекалява с пиенето и не яде… Нали се сещате. Фаталната неделя бе отминала и в понеделник така го болеше, че нищо не можеше да му помогне. На мен ми звънна към три и половина. Аз още бях на бачкане, казах му да отиде на лекар, но Фреди никъде не ходи сам, винаги го придружаваме Рос или аз, така че когато приключих, отидох при него и го заведох до „Бърза помощ“.

— В колко часа стана това?

— Аз приключвам в седем, значи, около седем и половина.

— Колко време стояхте в „Бърза помощ“?