Невидимият пазител

— Знам, че на пръв поглед начинът, по който е разположено тялото, е различен, но има някакъв намек за непорочност в подредбата на цветята. Може би фантазията му е еволюирала или пък е искал да отличи тази жертва по специален начин.

— Между другото, знаем ли какви са цветята? Едва февруари е и се съмнявам, че има много цветя в района.

— Да. Публикувах снимка на цветето в един градинарски форум и оттам ми отговориха веднага. Малките жълти цветчета са невени, крайпътно цвете, а белите са японска камелия — разновидност, която се отглежда изключително в градина. Според специалистите е малко вероятно да е диворастяща, но пък и двете са сезонни растения, с ранен цъфтеж. Докато се ровех из интернет, видях, че в някои култури в древността са се използвали като символ на чистотата — обясни авторитетно Йонан.

Амая помълча няколко секунди, обмисляйки идеята.

— Не знам, звучи ми неубедително — каза Ириарте.

— Ами разлики?

— С изключение на възрастта, момичето не съвпада с профила на жертвите. Начинът й на обличане е почти детски — дънки и ватиран блузон, и макар дрехите й да са разкъсани на две, това, изглежда, е било направено впоследствие. Впрочем дрехите са разкъсани по доста непохватен начин, от някои са останали само парцали. Запазила е обувките си, в този случай кецове. Трупът изглежда сериозно обезобразен, но срамното окосмяване не е отрязано. Ръцете… Ръката, която е останала, е изкривена и свидетелства за борба, заради ноктите, които са полуизтръгнати, и заради белезите по дланите — стискала е толкова силно юмруци, че ноктите й са се забили в тях — каза Ириарте, сочейки раните. — И разбира се, да не забравяме ампутацията.

— Какво ще кажете за мястото, където е намерена?

— Напълно различно. Вместо на реката, на открито сред природата, което предполага чистота, я открихме на закрито, мръсно и изоставено място.

— Кой може да знае за съществуването на тази хижа? — каза Амая, обръщайки се към Падуа.

— Почти всеки местен, който ходи в планината. Използвали са я ловци, туристи и компании, излезли на пикник, докато миналата зима покривът не пропаднал. При всички случаи по остатъците от боклуци личи, че до неотдавна е била ползвана.

— Причина за смъртта, докторе?

— Както вече казах при първото си становище, била е удушена с голи ръце. Кордата е поставена след това, когато синините вече са се образували. А и в този случай е от различен вид и е била завързана.

— Може ли да се е върнал по-късно, за да постави кордата? Например когато са се публикували първите данни за престъпленията на басахауна… — предложи Амая.

— Да, първото ми впечатление е, че имаме имитатор.

— Или по-скоро опортюнист. Имитаторът убива, наподобявайки почерка на друг убиец. Опортюнистът не отдава почит на първия убиец, а се опитва да замаскира собственото си престъпление, за да го припише на друг.

Докторът отново се наведе над тялото с форцепс в ръка и взе проба от вътрешността на вагината.

— Има семенна течност — каза той, подавайки напоения тампон на асистента, който се зае да го изолира и надпише. — Вътрешните стени на вагината са охлузени, има и лек кръвоизлив, който е прекъснал след настъпването на смъртта, вероятно по време на изнасилването, поради което кръвта не е успяла да изтече навън. Или пък вече е била мъртва, когато това се е случило.

Амая се доближи още малко до тялото.

— Какво ще ми кажете за ампутацията?

— Направена е след смъртта, безкръвно, с изключително остър предмет.

— Да, виждам как е отрязана костта. Въпреки това плътта изглежда малко разкъсана в горната част.

— Да, забелязах, склонен съм да мисля, че е от ухапване от някакво животно. Ще направим отливка и тогава ще мога да кажа.

— Ами кордата, докторе?

— С просто око се вижда, че е различна от другите, по-дебела и с найлоново покритие. Въже за простиране. Вие ще прецените, но не изглежда много вероятно на този етап да е решил да сменя вида корда.

Асистентите отстраниха остатъците от дрехи и трупът остана изложен на студената светлина над хирургическата маса. Кръвонасяданията очертаваха пурпурна карта по гърба и раменете, по бедрата и прасците, където кръвта се бе стекла след спирането на сърцето. Отокът бе деформирал чертите на това тяло, по което едва личаха белезите на пубертета. След измиването на пръстта, полепнала по лицето, се разкриха следи от побой и подутина от удар с юмрук, който бе разклатил един от зъбите на момичето. Сан Мартин го извади с малки клещи, приканвайки Йонан да застане по-близо. Въпреки че бе измит, трупът още лъхаше на парфюм, а това, в комбинация с миризмата на разлагаща се плът, бе наистина отблъскващо. Йонан бе силно пребледнял и разстроен, не откъсваше поглед от лицето на момичето, но се държеше. Дишаше равномерно и от време на време прекъсваше напрегнатата тишина с технически въпроси.