Невидимият пазител

— Не мисля, а знам. Мъжът ми. Мъжът ми е убил дъщеря ми.

— Защо смятате така? Той ли ви каза?

— Не, няма нужда да ми казва, аз сама знам. Знаех го през цялото време, но не исках да повярвам. Когато се роди Йоана, овдовях, пристигнах в Испания само с дрехите на гърба си и го срещнах тук. Оженихме се и той отгледа момичето ми като свое… Но от известно време всичко се промени. Йоана го избягваше, а аз мислех, че е от пубертета, разбирате ли? Йоана много се разхубави, сама я видяхте, и баща й започна да ми говори, че трябвало да я контролира повече, защото на тази възраст ставали лекомислени и нали се сещате, започвали да се занимават с момчета, и аз… Йоана винаги е била много добричка, никога не ми е създавала проблеми за нищо, вървеше й в училище, учителите бяха доволни, винаги са ми го казвали, може да ги питате, ако искате.

— Няма нужда — каза Амая.

— Тя не беше от онези избухливи тийнейджърки. Помагаше вкъщи, грижеше се за сестра си, но той я държеше все по-изкъсо за вечерния час, за излизанията. Тя се оплакваше, а аз… Аз му позволявах, защото мислех, че просто се тревожи за нея. Макар понякога да осъзнавах, че прекалява с желанието си да я контролира, и често му го казвах, но той, той ми отговаряше: „Ако я оставиш без надзор, ще тръгне с момчета и ще ти дойде бременна“. Беше ме страх. Но друг път виждах как я гледа и това не ми харесваше, госпожо, не ми харесваше. Но нищо не казвах, освен веднъж. Йоана беше с къса пола, наведе се за нещо към сестра си и тогава видях как я гледаше. Отвратих се, направих му забележка и знаете ли какво ми отговори? Каза ми: „Така гледат мъжете дъщеря ти, когато тя ги провокира“. Явно вече не беше негова дъщеря — преди да, а сега казваше „дъщеря ти“. А аз само я пратих да се преоблече.

Амая погледна Падуа, преди да попита:

— Разбирам… Мъжът ви се е тревожил много за Йоана, може би дори е прекалявал, но защо мислите, че има нещо общо със смъртта й?

— Не сте го виждали. Беше вманиачен, стигна дотам, че инсталира джипиес на телефона й, за да знае къде се намира във всеки момент. И когато изчезна, му казах: „Потърси я с джипиеса“, а той ми отговори: „Вече не ползвам тази услуга. Прекратих договора, безсмислено е, дъщеря ти е избягала, защото е пропаднала. Ти я насърчи и тя вече няма да се върне, тя не иска да я намериш и това е най-доброто за всички“. Така ми каза.

Амая отвори папката, която й подаваше лейтенант Падуа, очевидно решил да запази мълчание.

— Да видим. Йоана е изчезнала в събота, а вие сте подали сигнал на следващия ден, неделя. Въпреки това сте се обадили в участъка, за да съобщите, че Йоана се е прибрала вкъщи в сряда, докато сте били на работа, за да си вземе личната карта, дрехи и малко пари и за да каже, че заминава с някакво момче. Така ли е?

— Да, обадих се, защото той ми каза да го направя. Прибрах се вкъщи и той ми каза, че е идвала, а после си е тръгнала и си е взела нещата. Как да не му повярвам? Йоана вече два пъти е бягала за няколко дни у една нейна приятелка, когато той й се караше. Но аз знаех, че ще си дойде, и му казвах: „Ще се върне“. Знаете ли защо? Защото никога не вземаше мишлето. Една играчка, която имаше от малка, още й стоеше на леглото. И аз знаех, че ако някой ден дъщеря ми си тръгне от къщи, ще вземе и Зъбльото, така го наричаше. Така че влязох в стаята, видях, че го няма, и ми прималя. И му повярвах.

— Какво се промени, за да се върнете на следващия ден в участъка и да поискате да продължат да я търсят?

— Дрехите. Не знам дали знаете какви са тийнейджърките с дрехите. Но аз я познавах много добре и когато видях онези, които липсваха, разбрах, че момичето ми не се е връщало. Беше си оставила любимите дънки, от някои комбинации липсваше само половината. Не знам дали ме разбирате, тя имаше специална блуза за всяка пола или панталон, а беше взела само част от тях, летни дрехи, които не може да се носят сега, една жилетка, която й беше умаляла… Дори най-новите й дрехи бяха там, а само преди седмица толкова бе настоявала да й ги купя.

— Къде е съпругът ви сега?

— Когато тази сутрин дойдоха жандармеристите, за да ни кажат, че са намерили тялото, пребледня като платно и така му прилоша, че едва стоеше на краката си. Наложи се да легне, но аз мисля, че се разболя, защото знае какво е направил и разбира, че ще бъде арестуван. Ще го задържите, нали?

Амая се изправи.

— Останете тук. Ще се погрижа да ви закарат обратно вкъщи.

Жената започна да протестира, но Амая я прекъсна.

— За момента тялото на дъщеря ви ще остане тук. Но искам вие да ми помогнете, искам да се приберете вкъщи. Трябва да приключа с това, за да може Йоана и всички, които са я обичали, да намерят покой. Но за тази цел трябва да правите каквото ви моля.

Инес вдигна поглед и срещна очите й.

— Ще направя каквото кажете — каза и се разплака.