Невидимият пазител

От отсрещния кабинет добре виждаха Инес, превита надве и притиснала към лицето си бяла платнена кърпичка, която бе извадила от чантата си и която вече изглеждаше подгизнала. Виждаха и малкото момиченце, което бе застанало на две крачки от майка си и я гледаше уплашено, без да смее да я докосне.

— Как се казва съпругът?

Падуа, който дотогава бе стоял безмълвен, се прокашля, за да прочисти гласа си, който въпреки това прозвуча слаб и твърде нисък.

— Хасон. Хасон Медина — каза той, буквално рухвайки в едно кресло.

— Забелязахте ли, че тя не изрече името му нито веднъж?

Падуа се замисли.

— Ще ми кажете как смятате да процедираме. Искам да разпитам Хасон Медина, вие преценете дали да го направя в жандармерията, или в полицията.

Лейтенант Падуа се надигна леко и отмести поглед към някаква точка на стената, преди да отговори.

— Най-удачно ще е да е в жандармерията, в крайна сметка ние водим случая и ние открихме тялото, а и щом не мислите, че престъплението е дело на басахауна… Още сега ще се обадя да го задържат и да го докарат в участъка. Но при всички случаи ще отразя вашето съдействие.

Падуа се изправи, успявайки да се съвземе, опипа сакото си, извади мобилен телефон, набра някакъв номер, смотолеви непохватно извинение и излезе от кабинета.

— „При всички случаи ще отразя вашето съдействие“ — изимитира го Йонан. — Ама че тъпак.

— Какво мислите? — попита Амая.

— Според мен имитатор — отвърна Ириарте. — Не ми се връзва историята за басахауна, а и фактът, че съпругът не е баща на момичето, вече е нещо, което трябва да вземем предвид. Много случаи на сексуално насилие се оказват дело на партньорите на майката. Фактът, че е престанал да говори за Йоана като за своя дъщеря, му помага да се дистанцира от нея и да я възприема като жена, а не като член на семейството. А и е странна лъжата му, че момичето си е било вкъщи в сряда.

— Може да го е направил, за да успокои майката — предположи Йонан.

— Или може да го е направил, защото я е изнасилил и убил, и е знаел, че вече няма да се върне вкъщи. Затова обсесията му е секнала внезапно и е прекратил услугата за проследяване.

Амая ги наблюдаваше замислено със свити устни, в знак на съмнение и несъгласие.

— Не знам. Почти съм сигурна, че бащата е замесен, но има детайли, които не ми се връзват. Разбира се, че не е басахаунът — убиецът в този случай е недодялан имитатор, който е чел пресата и е решил да замаскира престъплението си с информацията, която е запомнил. От една страна, има ясно изразен сексуален аспект в първоначалното насилие, в този стремеж за надмощие, който го е накарал да изгуби контрол и да я удря с настървение, да разкъса дрехите й, да я насили, да я удуши… В същото време в престъплението има изтънченост, която граничи с обожание. Очертават се два толкова противоположни профила, че бих дръзнала да кажа, че убийците са двама. Но от друга страна, са толкова различни в почерка и представянето на фантазиите си, че изглежда невъзможно да си сътрудничат в едно и също престъпление. Нещо като своеобразен мистър Хайд — жесток, озверял и кръвожаден, и доктор Джекил — методичен, прецизен и изпълнен с угризения, който не е имал задръжки да отнесе със себе си ръката на момичето, но въпреки това е искал да запази трупа, наръсвайки го с парфюм, може би за да запази усещането за живот, а може би за да удължи собствената си фантазия.

Падуа нахлу в малкия кабинет, държейки мобилния си телефон в ръка.

— Хасон Медина е избягал. Една патрулна кола току-що е отишла в дома му, за да го откара в участъка, но са намерили къщата празна. Излязъл е толкова набързо, че е забравил дори да затвори вратата. Чекмеджетата и шкафовете са разхвърляни, сякаш е взел най-необходимото, за да избяга. Липсва и колата.

— Закарайте жена му колкото се може по-бързо у тях. Да проверят дали липсват пари и дали си е взел паспорта, може да опита да напусне страната. Не я оставяйте сама, оставете някого в къщата. И издайте заповед за издирване и арест на Хасон Медина.

— Знам какво да правя — отвърна Падуа рязко.

30

Дъждът, който не беше престанал през целия ден, се засили още повече, докато наближаваха Елисондо. Помръкващата светлина бе хукнала на запад в бързо и подмолно бягство, оставяйки й за пореден път усещането за ограбеност, което се бе превърнало в нещо обичайно в зимните следобеди и не спираше да поражда у нея чувство на отчаяние и провал и през останалите дни. Гъста мъгла се стелеше тежко и мудно по хълмовете, движейки се ниско над земята и засилвайки приликата на новото полицейско управление с кораб в открито море.