Невидимият пазител

Една по една, Амая започна да ги докосва с върха на пръста си. Рос ги отдели от другите и ги подреди стъпаловидно.

— Търсиш някой, и този някой е мъж. Не е млад, но не е и стар, и е наблизо. Подай ми още три.

Амая избра други три карти, които Рос постави вдясно от другите.

— Този мъж изпълнява мисия, има работа за вършене и е обречен да я свърши, защото тя дава смисъл на живота му и укротява бесовете му.

— Укротява бесовете му? Престъплението укротява бесове?

— Подай ми три карти.

Обърна ги до другите.

— Укротява стари бесове и още по-силни страхове.

— Разкажи ми за миналото му.

— Бил е зависим, поробен, но сега е свободен, макар върху му да тегне бреме. Винаги е водил вътрешна битка, за да усмири бесовете си, и сега мисли, че го е постигнал.

— Мисли? Какво мисли?

— Мисли, че е справедлив, мисли, че правото е на негова страна, мисли, че постъпва както трябва. Има висока самооценка, смята, че е триумфирал и възтържествувал над злото, но това е само поза. Подай ми още три.

Разстла ги бавно.

— Понякога рухва и най-жестокото у него излиза на бял свят.

— …и тогава убива.

— Не, когато убива, не е жесток. Знам, че няма много смисъл, но когато убива, той е пазител на чистотата.

— Защо каза това? — попита Амая рязко.

— Какво съм казала? — попита Рос, сякаш опомняйки се от сън.

— Пазителят на чистотата, защитникът на природата, закрилникът на гората басахаунът. Проклетият самодоволен мръсник. Какво си мисли, че опазва, убивайки момичета? Мразя го.

— А той теб не. Не те мрази, не се страхува от теб, просто си върши работата.

Амая понечи да докосне една от картите, но неволно закачи друга от тестето. Тя политна и се обърна нагоре, показвайки лицето си.

Рос погледна картата, а после и сестра си.

— А това е нещо друго. Току-що отвори друга врата.

Амая погледна картата недоверчиво, усещайки присъствието на вълка.

— Какво, по дяволите…?

— Задай въпрос — нареди Рос твърдо.

Шумът от вратата ги накара да се обърнат към Джеймс и леля Енграси, които влизаха, натоварени с няколко плика. Обсъждаха нещо през смях, който секна изведнъж, щом Енграси зърна картите. Приближи се до масата с твърда крачка, прецени онова, което виждаше, и с един жест подкани Рос.

— Задай въпроса — повтори тя.

Амая погледна картата, припомняйки си точния израз.

— Какво трябва да знам?

— Три карти.

Амая й ги подаде.

— Трябва да знаеш, че има друг, да го наречем, елемент от играта. — Тя обърна следващата карта. — Безкрайно по-опасен. — Обърна последната. — И той е твоят враг, идва за теб и за… — тя се поколеба, — за твоето семейство, вече е излязъл на сцената и ще продължи да привлича вниманието ти, докато не влезеш в играта му.

— Но какво иска от мен, от семейството ми?

— Подай ми карта.

Обърна картата и мършавият скелет върху масата се вторачи в тях с празните си очни кухини.

— О, Амая, иска твоите кости.

Рос остана безмълвна няколко секунди. После събра картите, уви ги в плата и вдигна поглед.

— Затворих вратата, сестричке. Онова, което е навън, е много страшно.

Амая погледна леля си, която бе станала обезпокоително бледа.

— Лельо, може би ти ще можеш…

— Да, но не днес. И не с тези карти… Трябва да помисля — каза тя и влезе в кухнята.

Обработка TtRG

33

Хотел „Бастан“ се намираше на около пет километра по шосето за Елисондо и приличаше на планинските хотели, замислени за престой на училищни групи, туристи, семейства и приятели. Фасадата оформяше полукръг от тераси, надвесени над площадче, служещо за паркинг. Жълтите пластмасови маси и столове, без съмнение, предназначени за летните вечери, но държани там целогодишно по приумица на управата на хотела, изглеждаха нелепо по терасите, придавайки на фасадата колоритна тропическа окраска, прилягаща повече на някой крайбрежен мексикански хотел, отколкото на планинска хижа. Въпреки че бе мръкнало преди часове, все още беше рано и това личеше по многото автомобили, струпани на паркинга, и по посетителите, препълнили кафенето с големи витрини.

Амая паркира до една каравана с френски регистрационен номер и се насочи към входа. Зад рецепцията някаква девойка с чорлава коса, прибрана в плитка, играеше на компютърна игра.

— Добър ден, бихте ли повикали, ако обичате, господин Раул Гонсалес и госпожа Надя Такченко, гости на хотела?

— Момент — отвърна момичето с типичния за тийнейджърите кисел тон.

Остави играта на пауза и когато вдигна поглед, се бе преобразила в любезна рецепционистка.

— Да, моля?

— Имам среща с гости на хотела, ако е възможно, да ми кажете номера на тяхната стая.

— А, да, докторите от Уеска — каза момичето с усмивка.

Амая би предпочела да бъдат по-дискретни. Новината за експерти, издирващи мечки в долината, би могла да предизвика слухове, които, неуместно разпространени от пресата, можеха да възпрепятстват напредъка на разследването.

— В кафенето са. Казаха ми, ако някой дойде да пита за тях, да го пратя там.