Невидимият пазител

Амая мина през вътрешната врата, която свързваше рецепцията със столовата, и влезе в бара. Солидна групичка студенти с планинска екипировка бяха заели почти всички маси и си подаваха през смях чинии с хамон, пържени картофи и кюфтета. Видя една жена, която й правеше знаци от дъното на заведението, и след няколко секунди осъзна, че бе доктор Такченко. Приближи се с усмивка към жената, която не беше познала — беше с пусната коса, носеше панталон в карамелен цвят и бежово сако върху модерна блуза, дори бе обула боти с висок ток. Амая се почувства смешна при мисълта, че всъщност бе очаквала да я види с чудатия оранжев гащеризон. Докторката й протегна ръка с усмивка.

— Радвам да ви видя, инспектор Саласар — каза тя с ужасния си акцент. — Раул поръчва на бара, решили да тръгнем тази вечер, но преди това ще хапнем нещо. Аз очаква да ни правите компания, да?

— Страхувам се, че няма да мога, но ще поговорим малко, ако нямате нищо против.

Доктор Гонсалес се върна с три бири, които сложи на масата.

— Госпожо инспектор, вече мислех, че ще се наложи да ви пратим доклада по пощата.

— Съжалявам, че не можах да ви обърна внимание по-рано, истината е, че за мен заключенията ви са важни, но както сигурно вече сте разбрали от младши инспектор Сабалса, бях много заета.

— Опасявам се, че не можем да бъдем категорични. Не открихме хралупи или изпражнения, макар да попаднахме на следи, които биха могли да бъдат отпечатъци от едър бозайник, лишеи и откъснати дървесни кори, както и косми от мъжко животно, които съвпадат с онези, които вие ни предоставихте.

— Тогава?

— Възможно е да е имало мечка в района, космите може да са от доста време там. В интерес на истината, изглеждаха стари, макар това да може да се дължи и на смяна на козината. Вече ви казах, че е малко рано някоя мечка да се е събудила от зимен сън. Разбира се, има скорошни данни, че някои женски не са заспивали тази година, вероятно поради затоплянето и оскъдната храна, които са им попречили да се подготвят за зимен сън навреме.

— А как разбрахте, че са от същото животно?

— По същия начин, по който разбрахме, че става дума за мъжки — чрез анализ.

— ДНК анализ?

— Разбира се.

— И вече имате резултатите?

— Още от вчера.

— Как е възможно? Аз още не съм получила резултатите от пробите, които изпратих, когато ви дадох тези косми…

— Понеже ние ги пращаме в Уеска, в собствената ни лаборатория.

Амая беше изумена.

— Искате да кажете, че във вашата лаборатория, в един център за изследване на околната среда, разполагате с толкова напреднала технология, че да подготвите ДНК анализ само за три дни?

— Или за двайсет и четири часа, ако много бързаме. Обикновено ги прави доктор Такченко, но понеже тя е тук, ги изготви един студент, който работи при нас.

— Чакайте малко, значи, вие можете да направите ДНК анализ на, да речем, минерална, животинска или човешка проба и да установите дали е сходна с друга?

— Разбира се, точно това правим. Работим по система за сравнение и изключване. Нямаме базата данни, с която разполага една съдебномедицинска лаборатория, но можем да откриваме сходства с абсолютна точност. Два косъма от мъжка мечка, макар да не са от едно и също животно, притежават много общи алели.

Амая замълча, разглеждайки лицето на докторката.

— Значи, ако ви предоставя различни проби от вещество като бяло брашно от различни марки, бихме могли да установим от коя марка е брашното, използвано за един определен хляб?

— Вероятно да, сигурна съм, че всеки производител има специфичен процес на смесване и смилане. Освен че може да са били смесени различни видове зърно от различен произход. С един хроматографски анализ може да бъдем и по-прецизни.

Амая прехапа устни замислено, докато един сервитьор оставяше на масата панирани калмари и кюфтенца в сос, който още къкреше в глинения съд.

— Това е набор от техники, базиран на принципа на селективното задържане, чиято цел е да отдели различните компоненти на една смес, позволявайки да се идентифицират и определят количествата от тези компоненти — поясни докторът.

— Тази вечер ли си тръгвате?

Доктор Такченко се усмихна.

— Знам какво си мислите и с удоволствие ще ви помогна. В случай че имате някакви съмнения, ще ви кажа, че в родината си работех в съдебна лаборатория. Ако ми дадете пробите сега, ще имам резултатите утре.

Умът й препускаше бясно, докато обмисляше какъв напредък в следствието би бил осъществен, ако получи тези данни след двайсет и четири часа. Разбира се, тези резултати нямаше да имат стойност пред съда, но можеха да ускорят работата й, като послужат за изключване на някои от пробите. Ако резултатът беше положителен, трябваше да изчака потвърждение от официалната лаборатория, но разследването щеше да получи нов тласък, ако знаеше в коя посока да тръгне.

Тя се изправи, докато набираше номер на мобилния си телефон.

— Надявам се да не ви досаждам много, но ще дойда с вас. Макар резултатите да нямат съдебна стойност, ще трябва да наглеждам пробите и да контролирам анализите.

После се обърна настрани, за да говори по телефона.