Опашката на скорпиона

— Колекционерите често ли стрелят с оръжията си?

— О, да. Истинският колекционер купува действащи оръжия и иска поне веднъж да стреля с тях, за да ги усети. Това е част от романтиката да колекционираш чудесни стари оръжия. Може и да извадя късмет с отпечатъците, освен ако не искате да ги дадете в лабораторията на ФБР?

— За бога, не — възпротиви се Кори. — Дори не искам да знаят, че съм идвала тук и че за малко не ме е застрелял някакъв тъп каубой! — Тя поклати глава.

Уотс се усмихна.

— Значи приемате моята гледна точка?

— Така мисля — отговори Кори с неохота. — Но ако е бил толкова сериозен колекционер, защо не е прибрал гилзите?

— Те нямат никаква стойност.

— Човек обаче би си помислил, че ще ги прибере дори и само за сувенири. Освен ако не е искал да ги намерим.

Уотс поклати глава.

— Агент Суонсън, ако нямате нищо против, бих казал, че прекалено задълбавате.

Кори имаше, но нищо не каза. В този момент започна да звъни нейният мобилен телефон.

— Удивително, че тук има покритие — възкликна тя, докато го вадеше. Видя, че се обажда Моруд.

— Кори? — Гласът на Моруд не звучеше както обикновено. Тя веднага изпита тревога.

— Да, сър?

— Току-що получихме доклад: горе в Хай Лоунсъм са намерили тялото на Хъки. На дъното на стар кладенец. Прилича на нещастен случай, но аз изпратих ЕСД на място.

— Какво е правил там? — попита тя смаяна.

— Изглежда е… ъъъ… плячкосвал мястото. — Моруд помълча. — Сега тръгвам натам. Ела и ти колкото можеш по-бързо.

31.

От каньона Анзуело до Хай Лоунсъм пътуването беше дълго и буквално разтрисащо. Кори искрено се зарадва, че може да слезе, когато пристигнаха. Вече беше късно и слънцето се беше спуснало сред група далечни купесто-дъждовни облаци, превръщайки ги в кървави кули, и хвърляше странна червеникава светлина върху околността. Входът в призрачния град беше препречен с полицейска лента, а пред нея бяха паркирали няколко автомобила и бусове.

Отвъд автомобилите мястото кипеше. Кори видя Моруд да говори с хората от екипа на ФБР за събиране на доказателства, застанали около кладенеца. Когато приближиха, тя започна да чува гласа му — необичайно висок. Щом я видя, той прекъсна и се приближи.

— Какво е това? — попита с раздразнение, вторачвайки се в шериф Уотс и Нора. — Надявах се да запазим това произшествие в тайна!

Кори се изненада от неговия яд.

— Сър, когато ми се обадихте, разследвахме несвързана с произшествието страна на случая. За да ги оставя, трябваше да направя голямо отклонение и щях много да се забавя.

Моруд не отговори, но думите ѝ, изглежда, го укротиха малко. Той погледна към другите двама:

— Всичко това е строго поверително.

— Разбрах — увери го Нора.

— Елате с мен — нареди той на Кори. После погледна към Нора и Уотс. — Може и вие да дойдете.

Моруд ги поведе към мястото. Лебедка с кървава носилка, полюшваща се под нея, още висеше над кладенеца. Дървеният капак, стар и прояден от дървояди, лежеше счупен на две, а наблизо в незатворен чувал за трупове беше простряно тялото на Хъки. Главата му беше покрита със сгънат найлон.

— Подушвате ли? — попита Моруд и махна към тялото.

Кори се поколеба. Да подуши трупа? Беше странно искане.

— Ела по-близо.

Когато Кори направи още две крачки, въздухът се раздвижи от движението и до носа ѝ долетя миризмата на алкохол.

— Пиел ли е?

— Вони на алкохол, нали? — каза Моруд. Той махна през рамо. — Лагерувал е ето там. Мястото беше осеяно с малки бутилки „Саутърн Комфърт“, а в шибаната му раница има още. Взехме кръв, за да проверим колко е бил пиян.

— Как е бил намерен? — намеси се Нора.

— Тази сутрин не се е появил на работа. Жена му била ужасена, казала, че трябвало да се прибере в неделя вечерта. Триангулирахме сигналите на мобилния му телефон. Беше доста трудно, защото ту има, ту няма сигнал толкова далеч от цивилизацията. Извадихме късмет, че успяхме да го засечем. — Той се обърна към един от техниците на ЕСД: — Том, къде са нещата, които намерихте у него?

— В кутията за доказателства, сър.

— Погледнете това. — Моруд отиде при кутията. Вътре в различни отделения лежаха няколко плика за доказателства. — Всичко това намерихме в джобовете му. — Той извади няколко плика. — Златна монета, пръстен, стари ключове. По-големите неща са в бивака му. Плячкосал е всичко, до което е могъл да се докопа. Донесъл е металотърсач и навсякъде е изкопал дупки.

Уотс поклати глава.

— Защо ФБР държеше подобен човек на работа? Щом го видях, разбрах, че е неприятен тип. Дойде тук да бута стени без всякакво уважение към мястото.

Моруд се обърна към него.

— Господин Уотс, запазете вашето мнение за себе си — процеди той кисело.

— Не ми е в стила, агент Моруд.

Моруд рязко се обърна и нареди на Кори:

— Елате с мен.

И с бързи крачки се отдалечи. Кори го последва, а Нора и Уотс тръгнаха след нея. Боже, надяваше се, че шерифът повече няма да прави враждебни забележки. Никога не беше виждала Моруд в подобно състояние.