Опашката на скорпиона

Стената на една неголяма плевня беше току-що съборена и Хъки беше изкопал няколко дупки в кирпичената основа на малката църква. Когато Кори се огледа, видя, че беше причинил известни щети, но за късмет не беше имал време, за да нанесе още разрушения, преди да падне в кладенеца. Продължиха покрай църквата до район извън града, осеян с дупки.

Нора клекна пред плитките изкопи.

— Това вероятно е било градското сметище — каза тя, — ако се съди по чирепите и бутилките.

— Хайде да говорим с Алфиери, за да научим последните новини — подкани Моруд и тръгна бързо по старата главна улица към мястото, където Алфиери, зачервен и потен, точно събличаше гащеризона за еднократна употреба.

— Милт, какви са новините?

— Ами доста ясни — отговори Алфиери. — Доказателствата сочат, че както изглежда, Хъки е дошъл тук горе сам. Имал е металотърсач и е претърсвал терена, където намирал нещо, веднага го изравял. И както изглежда, през цялото време се е наливал. Почти навсякъде са разхвърляни негови стограмки. В един момент преценката му е била замъглена от алкохола и е минал по капака на кладенеца. Изгнилият капак се строшил и той е паднал в дълбокия трийсет метра изкоп и се убил. Смятаме, че се е случило през нощта, защото на дъното е намерено и счупеното му фенерче.

— Кладенецът сух ли е? — попита Кори.

— Да, сух като скелет. Паднал си е на главата.

Не е за чудене, че са покрили главата му с найлон, помисли си Кори.

— Къде е лагерувал?

— Последвайте ме — нареди Моруд.

Хъки беше опънал палатката си на завет зад стената на старата църква. Имаше малък кръг от камъни, където беше палил лагерния огън, тенджера, празна консерва говежда яхния, още стограмки „Саутърн Комфорт“, фасове и други боклуци. На стара дъска лежаха подредени другите неща, които явно беше намерил: гравирано конско удило38 от сребро, медно испанско стреме, стари бутилки, порцеланова чиния, няколко прибора за хранене, ключалки и брави, изкъртени от врати, клавиши за пиано от слонова кост, още монети.

Нора, която беше изостанала, дойде сега, когато оглеждаха бивака. Тя коленичи, за да разгледа доказателствата.

— Мога ли да получа нитрилови ръкавици, моля? — помоли тя.

Алфиери ѝ подаде чифт и тя ги нахлузи. После взе една от бутилките и прочете:

— „Рич енд Реър“.

— Гауер имаше същата марка в раницата си — обади се Кори.

Нора огледа някои от другите предмети, след това вдигна една петцентова монета с индианец от едната страна.

— Хиляда деветстотин трийсет и шеста — прочете тя. — Може да е също нещо, оставено от Гауер. Това са важни улики.

— В какъв смисъл? — попита Кори.

Нора се изправи.

— Възможно е Хъки да е намерил стария бивак на Гауер. Искам, ако нямате нищо против, да огледам някои от дупките, които е изкопал.

— Мисля, че това е добра идея — бързо се съгласи Кори, след това стрелна поглед с крайчеца на очите към своя началник.

— Господин Алфиери ще ви покаже къде са дупките — каза Моруд. — Милт?

— С удоволствие. — Техникът извади скица на града, на която беше нанесъл местата, където Хъки е копал. Кори и Уотс тръгнаха след останалите. Следвайки грубата карта, започнаха от другия край на града и постепенно се придвижваха към полицейската лента.

Нора клякаше, за да огледа внимателно всяка от дупките, преди да продължат нататък.

— Бил е трудолюбив като къртица — измърмори тя.

Когато наближиха оборите, Нора спря при участък, разровен на много места.

— Този изглежда многообещаващо.

Беше равно място, недалеч от стария обор, където бяха намерили останките на мулето. Нора коленичи и събра парчета от счупена бутилка.

— Още една „Рич енд Реър“. А ето и кръга от камъни, където е палил лагерния огън. — Тя отмести настрана един изсъхнал търкалящ се бурен. — Вижте това! — извика и измъкна кутия тютюн за дъвчене от останките край кръга от камъни. Беше ръждясала, но печатът „патентовано през 1940“ все още се виждаше по края.

Нора стана.

— Това със сигурност е мястото, където Гауер е лагерувал. Виждате ли ето там гнилия брезент? Обзалагам се, че това е била палатката му. — Тя погледна Кори, след това Моруд. — Мястото би трябвало да се разкопае. Тук може да има важни улики. И… — За миг се поколеба. — Ако Гауер е намерил още ценности, най-вероятно ги е заровил тук.

Моруд погледна Кори.

— Някакви идеи?

— Съгласна съм.

Моруд кимна.

— Аз също. — После се обърна към Нора. — Сега се радвам, че се оказахте тук — каза ѝ той. — Извинявам се за лошото посрещане. Трябва да извършим тези разкопки колкото е възможно по-бързо. Кога може да започнете?

Кори затаи дъх, докато гледаше как Нора обмисля въпроса. Знаеше, че археоложката е притисната от сроковете в работата ѝ за института, и честно казано, нямаше представа дали ще приеме.

Най-накрая Нора отговори:

— Ще ми е нужен един ден, за да събера оборудването си и да проверя напредъка на моя асистент в Банделиер. Това означава вдругиден. Прилича ми на работа за два дни, затова ще се наложи да лагерувам тук една нощ. Ако не възразявате, ще доведа брат ми Скип.

Моруд се намръщи леко, но за изненада на Кори не възрази.

32.