Сага за Австралия

Изнасилването на детето бе подкопало доброто име на пехотинците дори сред каторжниците, спазващи закона. Всички на остров Норфолк бяха разгневени не по-малко на губернатора Филип, който все по-често си измиваше ръцете, като изселваше престъпниците и размирниците на Норфолк — тук да им сърбат кашата.

Ричард си помисли, че Рос е напълно прав. Умреше ли, щеше да избухне война.

Но майор Рос беше от стара коза яре и не се даде току-така — не умря. Животът му вися на косъм цяла седмица, през която Ричард, Стивън и техните хора дежуреха и надаваха ухо, после болката взе да се притъпява. Лекарят — господин Калъм, не можеше да каже дали камъкът е излязъл или се е върнал в бъбрека, понеже болката не престана от един път и продължи да се обажда. Половин месец след първата криза болният вече можеше да слиза на долния етаж, а след седмица пак си беше същият преливащ от енергия, вечно подвикващ и язвителен майор Рос, когото всички познаваха и когото или обичаха, или ненавиждаха и се страхуваха от него.

Равновесието на силите беше нарушено в полза на Корпуса на Нов Южен Уелс, когато в средата на август 1791 година пристигна „Мери Ан“, първият кораб, изникнал на хоризонта след „Бдителност“ през април, и първият плавателен съд от година насам, натоварен с каторжници. С него пристигнаха още единайсет войници от Корпуса на Нов Южен Уелс заедно с жените на трима от тях и с девет деца, както и сто трийсет и трима каторжници — сто трийсет и един мъже, една жена и едно дете. След като хората слязоха от кораба, населението на остров Норфолк скочи на осемстотин седемдесет и пет души. „Мери Ан“ уж караше храна, която да стигне за пристигналите с нея в продължение на девет месеца, ала, както обикновено, който бе изчислявал колко ще изядат новодошлите, бе допуснал голяма грешка. Храна щеше да има най-много пет месеца.

Свежото попълнение се състоеше от трийсет и двама непоправими престъпници, които тормозеха отдавна губернатора Филип, и от деветдесет и деветима болни, издъхващи от глад клетници, прехвърлени в Порт Джаксън от друг кораб — „Матилда“. „Матилда“ и „Мери Ан“ бяха първите два от общо десетте кораба, поели някъде в края на март от Англия, което означаваше, че са изминали разстоянието по-бързо и са спирали по-нарядко. „Матилда“ беше пристигнала за четири месеца и пет дена, без изобщо да спира, „Мери Ан“ — горе-долу за същото време. Тъкмо това беше спасило каторжниците на борда, понеже със снабдяването им се бяха нагърбили господата Камдън, Калвърт и Кинг, доставчици и на флотилията от 1791 година. Само товарният кораб „Горгона“ на Кралската флота щял да се забави, понеже имал дълъг престой в Кейптаун, където щял да закупи възможно най-много домашни животни. Тъй като пак на „Горгона“ бе натоварена почти цялата поща — и писмата, и колетите, старите заселници на остров Норфолк въздъхнаха тежко и се примириха, че ще им се наложи да почакат още няколко месеца, докато получат новини. Божичко, каква мъка беше да не знаеш какво става по белия свят. За капак Марк Мънроу, капитан на „Мери Ан“, нямаше и представа от световните събития и не можа да внесе яснота.

Затова пък опъна сергия на правия плаж.

— Ще ти напомня едно братско обещание, Стивън — подхвана Ричард. — Можеш ли да ми услужиш с малко злато, ще ти го върна. Ще ти платя с разписки, при това с лихвите.

— На драго сърце ще ти услужа със злато, Ричард, но ще почакам, докато си в състояние да ми се изплатиш пак в злато — рече хитро примижал младият мъж. — Колко искаш?

— Двайсет лири стерлинги.

— Дребна работа!

— Сигурен ли си?

— И аз като тебе, братко, имам да взимам доста от държавата. Сигурно вече са се натрупали най-малко двеста-триста лири стерлинги, но все отлагам да ида и да си ги искам от Фриман. Живея скромно, най-често се оправям без злато и разписки. Докато ти имаш жена, семейство, да не говорим пък за новата, много по-голяма двуетажна къща.

Той затвори капаците по прозорците, бръкна в пастта на изсушената глава от акула, която беше уловил на „Александър“ — след малко изтрака пружинка и в стената се отвори вратичка. Кесията, която Стивън извади отвътре, беше натъркана — щеше да се пръсне по шевовете.

— Двайсет лири — отброи Стивън монетите в ръката на Ричард. — Както виждаш, няма да се разоря покрай заема.

— Ами ако някой си хареса пастта на акулата?

— За късмет такива трофеи са последни в списъка на обирджиите — поне аз така си мисля. — Той затвори вратичката и намести отгоре акулата. — Хайде да тръгваме, че току-виж някой ни изпреварил в пазарлъка.