Сага за Австралия

Ричард купи няколко лакътя муселин на цветчета, понеже знаеше, че Кити е послъгала — слугините в Англия се обличаха във вълнени дрехи, а десет метра муселин наистина струваха три гвинеи. На съдебните заседатели явно им бе домъчняло за разплаканите, сломени девойчета. Доколкото изобщо можеше да им домъчнее за някого. Купи и евтина басма, за всекидневните дрехи, с които Кити да работи в свинарника и кокошарника, конци, игли, ножици, няколко метъра и лопати за себе си, желязна печка със скара и легенче за пепелта, както и с фурна и отгоре с отвор за кюнеца. Капитан Мънроу предлагаше и кюнци, каквито слагаха по комините на корабите — струваха по-скъпо и от печката. С останалите лири Ричард спазари плътен памучен плат, от който знаеше, че стават чудесни пеленки, както и тъмночервен вълнен шевиот, та Кити да ушие зимни палта за себе си и за новороденото.

— Охарчи се почти колкото за четирийсет и осем декара плодородна земя — отбеляза Стивън и провери дали покупките са прихванати добре с въжето за каручката. — Мънроу е обирджия.

— Земята трябва да се обработва, а тия неща ги получих даром — усмихна се Ричард. — Искам жена ми и детето да се чувстват добре, доколкото това изобщо е възможно на остров Норфолк. Климатът тук не е за платнени и вълнени дрехи, а и това, което носим на гърбовете си, вече се разпада от прането. Лондон отново и отново ни мами. Кити шие дори по-добре, отколкото готви, ще ушие дрехи, които да издържат малко по-дълго. — Той пъхна рамене в хамута на каручката и го пристегна отпред на гърдите си. Затегли я без всякакво усилие, макар че тя бе натоварена с неща, които тежаха най-малко стотина килограма. — Заповядай довечера да хапнем заедно, Стивън.

— Благодаря ти, но не мога. Ние с Тобаяс ще ознаменуваме отлитането на ония проклетници, птиците от хълма Пит, с две прекрасни едри риби, които заранта хванах на рифа.

— Майко мила, играеш си с огъня.

— Няма такова нещо. Надушвам вълнението от цяла миля.

Ричард не се и съмняваше в дарбата на Стивън да познава откъде ще задуха вятърът, какво ще бъде времето, как ще се обърне течението и дали морето ще бъде бурно — никой не познаваше природните условия на остров Норфолк по-добре от него.

Изгаряше от нетърпение да стовари печката при новата къща и затегли каручката на плазове нагоре по пътя за Куинсбъро, който криволичеше близо километър и половина по стръмния хълм Джордж. Не му беше за пръв път — неведнъж и дваж беше влачил нагоре каручката, натоварена с варовик. Ако беше с колела, щеше да му е още по-трудно, но сега плазовете се плъзгаха с лекота по коловозите, издълбани в разкаляния път — голяма рядкост тая година, която се беше случила суха. Само от време на време нощем се изсипваше проливен дъжд, благодарение на който пшеницата и царевицата бяха избуяли.

Ричард честичко се изкушаваше да зареже държавната работа, изкушение, спохождащо и други, които бързаха да изсекат дърветата по участъците си, за да ги засеят, той обаче бе достатъчно разумен да не му се поддаде. Клетият Джордж Гест — беше си амбициозен и още преди да му е изтекла присъдата, беше погледнал през пръсти на възложената му от заместник-губернатора работа, заради което го бяха наказали с няколко камшика на голо.

Камшикът свистеше все по-често и по-често. Майор Рос и лейтенант Кларк, както и капитан Уилям Хил от Корпуса на Нов Южен Уелс се опитваха как ли не да обединят и да сплотят хора, несвързвани от нищо. Всеки се движеше в своята си посока — според произхода и потеклото, според ограничения си опит и представи за щастлив живот. А за мнозина тук щастливият живот означаваше леност и безделие. В Англия повечето от тях не биха разменили и две думи и това важеше с пълна сила не само за каторжниците, но и за пехотинците и моряците. Имаше още нещо, което усложняваше допълнително нещата: повечето военни бяха шотландци, каквито почти нямаше ни сред пехотинците, ни сред осъдените.