Сага за Австралия

Робърт Рос, който бе излязъл пред къщата си, за да се полюбува на невероятния залез, ги видя как слизат от баира Джордж. Преди няколко часа бе забелязал как Ричард тегли със сетни сили същата тая каручка, натоварена до горе, към билото, и се бе изумил от издръжливостта и устрема му. Колко находчив беше! То оставаше да не е находчив, нали беше бристълчанин! Град, където много от каруците бяха с плазове. Щом не можеш да се придвижваш на колела, придвижвай се на плазове! „Надали и муле ще издържи на такова напрежение, при това той е с два крака. Уж съм само осем години по-възрастен от него, а нямаше да се справя, ако бях и на двайсет. Виж, момичето му е слабост — отсъди Рос. — Мило е и колкото и да е странно, е много възпитано.“ Госпожа Морган го бе уведомила с презрително сумтене, че било израсло в сиропиталище. Но момичетата, расли в англикански сиропиталища, особено пък в Кентърбъри, се славеха с доброто си възпитание. Самият Морган бе образован човек от средната класа, така че момиче, расло по сиропиталищата, не му беше лика-прилика. „Всъщност — помисли цинично майорът — му е много повече лика-прилика, отколкото законната му съпруга.“

На двайсет и седми и двайсет и осми август 1791 година, събота и неделя, Ричард и Кити се пренесоха в новата къща. Работните пчелички, притекли се на помощ на своя приятел, бяха сковали гредите и дъските, бяха покрили постройката с тънки летвички, бяха направили пътека от входната врата чак до извора — засега бяха приключили само с първия етаж, а с втория щяха да се заемат, когато му дойдеше времето. Ричард го чакаше още много работа, докато новият му дом стане уютен като стария, това обаче не го притесняваше.

За покъщнина имаха няколко маси, долапи, шест удобни стола, две приказни легла (едното с пухени завивки и дюшек), полици за вещите на Ричард, зидан от камък комин с голямо огнище. Чугунената печка бе сложена вътре в огнището, а кюнците бяха пъхнати в комина — отсега нататък нямаше да кладат огнището. Наистина след свечеряване в къщата щеше да е по-тъмно, затова пък така бе много по-сигурно.

Хората нямаха какво да подарят освен растения и животни, но пак донесоха подаръци. Ричард и Кити ги приеха с огромна признателност, понеже знаеха истинската им стойност. Нат и Оливия им донесоха пъстро женско коте, Джоуи Лонг — второ куче. Двамата най-преуспели приятели на Морганови бяха както винаги много щедри: Стивън докара дъбов кухненски шкаф, който беше купил от лекаря Джеймисън, а Уентуъртови — люлка. Кръстиха котката Тиби, а новото женско кученце — Шарлот, понеже приличаше на шпаньола, носещ името на крал Чарлс. Мактавиш одобри и двете животинки — пак си оставаше единственият мъжкар.

Ричард дълго умува къде да разположи свинарника и нужника, докато не се сети как да установи къде има подпочвени води, захранващи извора — в никакъв случай не биваше да допуска водата в него да се замърси. Спомни си какво е правил братът на Пег, когато е трябвало да копае нов кладенец, откърти от един храст със сочни зелени листа клонка с две връхчета, стисна разклоненията в двете ръце и се опита да отгатне с пръчката къде има вода. Усещането беше странно — по едно време дървото сякаш оживя и го ритна лекичко. Но в ръцете и на Кити, и на Стивън клонката отказваше и да помръдне.

— Кожата ни е такава — отбеляза Стивън и погледна натъжен ръцете си. — Загрубяла, изпръхнала, мазолеста. Докато твоята кожа, Ричард, е гладка, нежна и влажна. Според мен кожата на човека, който държи пръчката, затваря водната верига.

В каквото и да се коренеше магията с разклонената пръчка, Ричард нямаше друг избор, освен да разположи и клозета, и свинарника северно от къщата, на юг от нея навсякъде имаше подпочвени води.

Никой не можа да предвиди най-тъжната последица от тяхното нанасяне в новата къща, макар Ричард да обвиняваше себе си, че не я е предугадил. Същата неделя, когато без особени съжаления се сбогуваха с четирите декара в горния край на Артъровия дол, Джон Лоръл бе хванат от един семеен ефрейтор пехотинец да играе в колибата си карти с Уилям Робинсън втори. Майор Рос бе казал на пехотинеца, че през няколкото месеца до края на службата може да се нанесе със семейството си в опразнената къща, и той начаса бе хукнал да огледа имота. Но беше набожен до вманиаченост и се възмути от дън душа от онова, което видя, щом открехна вратата на колибата на Лоръл. Да играе, моля ви се, комар в неделя! За това си прегрешение Лоръл и Робинсън бяха наказани с по сто камшика всеки.

— Лоша работа! — възкликна Ричард пред Стивън. — Не са мислили злото нито на Бога, нито на човеците. И през ум не им е минавало, че в това има нещо лошо, та те са само приятели, които в неделя следобед играят карти колкото да минава времето. Това не е комар, само са се забавлявали. Ако поговоря с майора…