Сага за Австралия

„Пиша ти, драги ми приятелю, в нощта срещу двайсет и седми и сега съм по-богат с хиляда лири стерлинги. Платени в брой от банката на беззащитната ми жертва. Всичко вече е черно на бяло! Днес Парламентът гласува да прекрати бойните действия срещу тринайсетте колони и в скоро време се очаква да започнем да изтегляме войските си.

Мен ако питаш, за всичко е виновен прояденият от молците калпак на Франклин. Жабарите ведно с адмирал Дьо Грас и генерал Дьо Рошамбо се оказаха непоклатими съюзници, което иде да подскаже, че е възможно всичко, стига веднъж да разбереш каква е последната френска мода. Джордж Вашингтон и жабарите ни обкръжиха в тесен обръч при Йорктаун, макар че лично според мен Парламентът е взел решението си не заради това, а заради капитулацията на лорд Корнуолис. Да, знам, Клинтън се е чувствал прекрасно в Ню Йорк и не му е било до това да се вдигне и да помогне на Корнуолис, съзнавам и че именно френската флота е подготвила почвата, та Вашингтон и жабарите пехотинци да превземат Йорктаун, това обаче не прави капитулацията по-малко позорна. Бъргойн на нов глас. На Лондон му иде да се продъни вдън земя от срам.

Разгласи вестта, Ричард, понеже моят пратеник ще пристигне пръв при вас, и не пропускай да кажеш, че неин източник е не друг, а Джеймс Тисълтуейт, и той подвизавал се навремето в Бристъл на Корнуолис.

Сигурно се питаш какво ще сторя с тия хиляда лири стерлинги. Ще си купя от спиртоварната на господин Томас Кейв бъчва ром — а тя побира цели четиристотин и петдесет литра, така да знаеш! Ще отскоча и до «Зелената кутия» на Хаф Мун Стрийт и там ще си купя от госпожа Филипс цяла гроса от най-хубавите презервативи. Тия лондонски проститутки като нищо ще ти лепнат я шарка, я трипер, но госпожа Филипс вече предлага най-великото изобретение, правено някога по белия свят, ако не броим, разбира се, рома. Така на воля ще си топя захарната пръчица където ми душа иска.“

Мина още една година и чак тогава, някъде през март 1783 година, Сенхор Томас Хабитас се видя принуден отново да освободи Ричард. В Бристълската банка се пазеха три хиляди лири стерлинги, които Ричард почти не бе и докосвал. И защо да го прави? Пег не искаше и да чуе да се местят в Клифтън, баща му (когото той се бе опитал да убеди да вземе странноприемница „Черният кон“ на хълма в Клифтън) се кълнеше, че се чувства прекрасно и в „Гербът на Купър“. Дори добави най-чистосърдечно, че не бил изхарчил всичките пари, които Ричард му е броил през последните седем години — по петнайсет шилинга на ден. Можел да си позволи да изчака тежките времена да отминат и тук, на Брод Стрийт, в епицентъра на събитията.