Сага за Австралия

— В смисъл, че не ви е учител ли? Е, вече си в трети клас, би могло да се очаква да имаш други учители.

— Не, тате, той си отиде от училището! През лятото, докато сме били във ваканция. Джони ми каза, че бил много болен и не можел повече да остане. Директорът попитал епископа дали Симпсън може да иде в приют за бедни, но епископът отвърнал, че приютите не са за болници, а за… за… Как беше думата?

— За нисшите ли?

— Точно така, за нисши. Отнесли го със стол носилка в болницата „Свети Петър“. Джони ми каза, че Симпсън плакал горчиво.

— И аз щях да плача горчиво, ако се наложеше да ме носят и болницата „Свети Петър“ — отвърна трогнат Ричард. — Клетият човек! Но защо ми казваш чак сега?

— Изхвърча ми от главата — отвърна мъгляво Уилям Хенри, търкулна се два пъти, подскочи на тревата, въздъхна тежко, плесна с ръце, пак се търкулна и вдигна едно камъче от близкия сипей.

— Време е да си тръгваме, синко, че съвсем се разпалува — подкани Ричард и след като се изправи, пъхна куртките в раницата и я метна на рамо. — Искаш ли да минем през хълма Гранби и да видим пещерата на Голдни?

— Хайде, моля ти се! — извика Уилям Хенри и заприпка напред.

Скрит сред дърветата на скалата горе, господин Джордж Парфрай си каза, че двамата изглеждат така, сякаш пет пари не дават за света. И нямат никакви грижи. Момчето беше от учениците платено обучение. Двамата не бяха облечени кой знае колко скъпо, но господин Парфрай бе забелязал качественото тънко сукно на дрехите им, това, че не бяха с опърпани краища, а обущата им със сребърни токи бяха лъснати до блясък и двамата излъчваха независим дух.

Учителят знаеше, разбира се, всичко от игла до конец за бащата на Морган Терций. „Колстън“ не беше голямо училище и в учителската стая всички одумваха учениците платено обучение, защото в сиромашкия си живот, общо взето, нямаше за какво друго да си говорят. Бащата беше майстор на оръжие, сдружил се, моля ви се, с евреин и натрупал покрай войната в Америка цяло състояние. Рядко в училището се появяваше дете, красиво като сина. А и да се появеше, беше разглезено и придирчиво, а не скромно и свито като Морган Терций. Ала момчето още си беше малко и не съзнаваше какъв капитал може да натрупа от своята хубост.

Мъжът с него сигурно беше баща му. Приличаха си като две капки вода, сто на сто бяха роднини. Парфрай бе оставил върху коляното си скицника — на горния лист имаше рисунка, която бе направил на двамата, докато си почиваха край Ейвън. Рисунката си я биваше. Самият Джордж Парфрай беше голям хубавец и на младини тъкмо това беше попарило всичките му надежди да стане частен учител по рисуване в дома на някой богаташ, където да се грижи за ограниченото образование на щерка му. Ала никой богаташ, стига да беше с всичкия си, не би наел красив момък, който да надзърта през рамото на наследницата — като нищо ще й завърти главата. Учителите по рисуване най-често бяха шишкави грозници с развалени зъби и дъх, от който преспокойно ще припаднеш. А който имаше външност като на Джордж Парфрай — той бе снажен, смугъл, с хъшлашки вид, — беше обречен да даскалува в училище. При това мъжко. И още по-лошо — издържано от благотворителност. Всъщност повечето училища кретаха именно на подаяния.

Макар Парфрай да не бе лудо влюбен в клетия Нед Симпсън, той му липсваше повече, отколкото беше очаквал — другите със същите наклонности в „Колстън“ вече се бяха разпределили по двойки и Парфрай не хранеше надежди някой ни в клин, ни в ръкав да се влюби в него. Откакто Нед го нямаше — той се бе споминал малко след като го бяха откарали в болницата „Свети Петър“, никой нямаше нужда от Парфрай. И директорът, и епископът, и преподобният Причард не одобряваха гръцката любов, имаха си съпруги, които да ги търпят, и женички, с които да кръшкат. Затова и тайните връзки между стените на „Колстън“ бяха белязани с много напрежение. Учители — под път и над път, никой не се интересуваше дали умеят да преподават, дали си разбират от работата. Подбираха ги по препоръка на някое сдружение, на църковно настоятелство или на виден духовник, член на Градския съвет или на Парламента. А такива хора гледаха с лошо око на хомосексуалните връзки, колкото и тайни да са те. Въпрос на търсене и предлагане. Моряците можеха да се напиват като свине, да псуват и да се бият, да оправят всеки задник между Бристъл и Уомпоа и въпреки това да запазят доброто си име като безупречни работници — никой корабовладелец не се интересуваше дали наетите от него прекаляват с пиенето, дали са побойници и какви са сексуалните им предпочитания. Същото вероятно можеше да се каже и за адвокатите и счетоводителите. Но виж, при учителите беше друго — тях с лопата да ги ринеш. Никакво пиене, никакви свади — и опазил Бог! — никакви извратености! Особено пък в училище, издържащо се от доброволни пожертвования.