Средиземноморският храст

— Трябва да ми повярвате. Ние никого не сме похитили. — Той посочи вирнатите оголени задни части на Тери. — Тази жена е една селска проститутка, която заварихме да се въргаля край една таверна. Каза ни да идем да разгледаме руините, а тя щяла да ни чака при амфитеатъра.

Екскурзоводът слушаше развеселен, после се пресегна, опипа плата на халата на Тери и накрая прекара пръсти по гладкия заоблен задник на Тери, от което тя зарита и размаха ръце.

— Я ми кажете — заговори той бавно, — колко ви взе?

— Отначало ни поиска две драхми — отвърна намръщен Пит, — но след като се позабавлявахме, вдигна цената на двайсет. Ние естествено отказахме да ги платим.

— Естествено — отвърна гъркът.

— Той казва истината — намеси се Джордино. — Крадла е тази мръсна уличница, а не ние.

— Великолепно представление — каза екскурзоводът. — Жалко, че го играете пред толкова малко публика. Ние, гърците, може и да водим ограничен скромен живот в сравнение с по-напреднали страни като вашата, но умовете ни не са ограничени. — Той посочи към Тери. — Тази жена не е евтина проститутка. Скъпа може би, но не и евтина. Кожата й също издава, че вие лъжете — много е бяла. Жените от нашия остров са известни с тъмната си кожа и едрите си ханшове. А нейният е тесен.

Пит не каза нищо, продължи да наблюдава внимателно екскурзовода. Всяко движение от страна на Пит щеше да подтикне Джордино към незабавно действие. Гъркът изглеждаше опасен човек, хитър и буден, но Пит не долавяше садистична враждебност в загорелите и сбръчкани от слънцето черти на лицето му. Екскурзоводът направи знак на Джордино.

— Освободете жената, нека я видим и от другия й край.

Без да сваля очи от Пит, Джордино бавно спусна Тери на земята. За миг тя се олюля като пияна, преди да възстанови равновесието си. Джордино започна да отвързва краищата на халата от ръцете й. В мига, в който се почувства свободна, Тери махна кърпата от устата си и загледа Джордино със святкащи от омраза очи.

— Мръсен, гаден негодник! — изкрещя тя. — Какво искаше да постигнеш с това, а?

— Идеята не беше моя, миличка — повдигна вежда Джордино. — Питай приятеля си ей там — посочи той с палец през рамо към Пит.

Тя извърна глава и отвори уста да каже нещо, но думите й заседнаха в гърлото. Големите й лешникови очи се изпълниха за миг с изумление, после загледаха с топлота. Тя се втурна с разперени ръце към Пит и го целуна пламенно — прекалено пламенно, помисли си той, за дадените обстоятелства.

— Дърк, това наистина си ти — изхълца тя. — Там, в тъмнината… гласът ти… Не бях много сигурна… Мислех, че ти си… Мислех, че никога няма да те видя отново.

— Изглежда — усмихна се той, — че нашите срещи са един безкраен източник на изненади.

— Чичо Бруно ми каза, че ти никога повече няма да ми се обадиш.

— Не вярвай на всичко, което чуваш от чичо си.

Тери нежно опипа превръзката на носа му.

— Ранен си. — Гласът й звучеше загрижен. — Чичо Бруно ли те удари? Заплаши ли те с нещо?

— Не, паднах по едни стълби — леко изопачи истината Пит.

— Какво става тук? — намеси се екскурзоводът, сваляйки бавно оръжието си. — Ще бъде ли така любезна младата дама да ми каже името си?

— Аз съм племенницата на Бруно фон Тил — отвърна тя рязко. — Не виждам обаче какво ви засяга това.

Гъркът възкликна и пристъпи две крачки към Тери, за да погледне отблизо лицето й. След около половин минута отново вдигна бавно оръжието си и го насочи към Пит, после поглади мустаците си и кимна важно.

— Може и да казвате истината — заговори той спокойно, — но може и да лъжете, за да защитите тия две отрепки.

— Нелепите ви инсинуации изобщо не ме интересуват — вдигна наперено брадичка Тери. — Свалете това противно оръжие и ни оставете на мира. Чичо ми се ползва с голямо влияние пред тукашните власти. Една негова дума и на бърза ръка ще се озовете в някой затвор.

— Знам много добре какво влияние има тук Бруно фон Тил — отвърна равнодушно екскурзоводът. — За ваше съжаление това никак не ме плаши. Крайното решение относно арестуването или освобождаването ви зависи изцяло от моя началник в Панагия инспектор Закинтус. Той ще поиска да се срещне с вас. Но почнете ли да говорите лъжи, бъдещето ви ще бъде за оплакване. А сега, моля, заобиколете стената и след двеста метра по пътечката ще стигнете до една кола. — Той отмести пистолета от Пит към Тери. — И едно предупреждение към вас, господа. Избийте си всякаква мисъл за глупави постъпки. Ако забележа дори едно потрепване на мускул на лицето на един от двама ви, ще пръсна мозъка на това нежно и прекрасно създание. Хайде да вървим.