Средиземноморският храст

— Е, поне на осъдените им се е предоставяла възможност да излязат на свобода — подметна Пит и изтръска цигарата си в пепелника, вграден на гърба на предната седалка.

— Изборът съвсем не е предоставял такава възможност, както ви се струва. В лабиринта бродел лъв, който нямал много за ядене, освен, разбира се, някой минаващ углавен престъпник.

Лицето на Пит помръкна, но той бързо се овладя. В съзнанието му изплува самодоволната физиономия на Фон Тил. Защо дъртият шваба използва исторически похвати, за да прикрива загадъчните си планове? Дали тази натрапчива негова идея за драматизъм няма да се окаже пукнатина в бронята му. Пит се облегна назад и всмукна дълбоко от цигарата си.

— Това е просто един увлекателен мит.

— Уверявам ви, че съвсем не е мит — отвърна сериозно Зино. — Броят на осъдените гърци, намерили смъртта си в Ямата на Хадес, е безчетен. Дори през последните години, преди входът да бъде затворен, неколцина души навлезли в лабиринта и изчезнали без следа. Няма сведения за нечие успешно бягство.

Пит метна цигарата си през прозореца и обърна глава да погледне първо Джордино, а после Зино. Самодоволна усмивка се разля по лицето му и стигна до ушите му.

Зино изгледа замислен Пит. После сви рамене и направи знак на Дариус. Шофьорът кимна и след секунди мерцедесът излезе на главния път. Колелата му стъпиха върху износен двулентов паваж. Дърветата, строени от двете страни като отдавна забравени часовои, се изнизваха покрай колата като размазана лента от прах и зелени листа. Въздухът бе станал по-хладен. По едно време Пит се извърна назад и видя как слънцето се скрива зад голия връх Хипсарион — най-високата точка на острова. Спомни си, че един гръцки поет бе описал Тасос като „гръб на диво магаре, покрит с дива растителност“. Макар описанието да беше отпреди двеста и седем години, то беше валидно и днес.

След малко Дариус намали скоростта и мерцедесът отби от главния път; гумите му захрущяха по селски чакълест път, който навлизаше в обрасло с дървета дефиле.

На Пит не му стана ясно защо Дариус напусна главния път, преди да беше стигнал до Панагия, нито пък защо Зино, когото беше видял като дружелюбен екскурзовод, изведнъж влезе в ролята на въоръжен агент под прикритие. Старото му чувство за опасност отново потупа Пит по рамото и той се изпълни с неконтролируема тревога.

Мерцедесът подскочи тежко по една вдлъбнатина, изкачи стръмна рампа и влезе в широка като обор постройка, предназначена да приюти тежкотоварни автомобили. Отвън проядените от времето стени на дървената постройка бяха покрити тук-там с олющена и избеляла от егейското слънце сиво-зелена боя. В последния миг преди мракът на вътрешността да обгърне колата Пит мярна табела над порталната врата, чийто надпис с протрити черни букви беше на немски език. После, след като Дариус изключи мотора, той чу скърцане на ръждясали ролки и вратата се затвори зад тях.

— Изглежда, че Гръцката международна туристическа организация разполага с крайно ограничен бюджет, щом това е най-многото, което може да отдели за канцелария — подметна язвително Пит, оглеждайки просторния празен под.

Зино само се усмихна. Беше усмивка, от която сърцето на Пит затуптя бързо и ледени тръпки го побиха. Изпълни го чувство на поражение, чувство, че по някакъв начин налива вода в мелницата на Фон Тил.

Пит знаеше, че екскурзоводите от тази гръцка организация не носят оръжие и не са упълномощени да извършват арести. Знаеше също, че те развеждат туристическите групи из острова с автобуси „Фолксваген“, нашарени с реклами в ярки цветове, а не с черни автомобили „Мерцедес-Бенц“ седан, без отличителни знаци. Времето му ставаше все по-скъпо. Той и Джордино трябваше да предприемат стъпка, и то час по-скоро.

Зино отвори задната врата и отстъпи назад. Направи лек поклон и вдигна оръжието си.

— Пак ви повтарям — рече той, — моля, без никакви глупости.

Пит излезе от колата и се обърна да подаде ръка на Тери.

Тя го погледна за миг съблазнително, стисна леко ръката му и бавно слезе. После изведнъж, преди Пит да успее да реагира, тя обви с ръце врата му и наведе главата му до нивото на нейната. И на двамата очите бяха широко отворени — на Пит предимно от изненада, докато тя покриваше с целувки лицето му.

Това са жените, помисли си Пит леко опиянен, независимо колко са хладнокръвни или изискани, попаднат ли в опасна или приключенска ситуация, винаги ги обхваща възбуда. Жалко, че сега Тери е готова, но не е нито времето, нито мястото за подобно нещо. Той я отблъсна леко и прошепна в ухото й:

— Да го оставим за по-късно, когато нашата публика се разотиде.

— Най-стимулиращата сцена, която съм виждал — обади се Зино с глас, издаващ нетърпение. — Хайде, тръгвайте, защото инспектор Закинтус бързо загубва чувството си за състрадание, когато го карат да чака.