Средиземноморският храст

Изминаха десет секунди — всяка използвана за подробно оглеждане на Пит и Джордино, преди Закинтус да се обърне бавно и да погледне стенещия на пода Дариус. Лицето на инспектора изглеждаше бездушно като стъкло, но в тона на гласа му се долови почудата му.

— Забележително, много забележително. Не вярвах, че това е възможно. — Той отново погледна Пит и Джордино, този път със смесица от съмнение и възхищение. — За един високообучен професионалист, дори само да посегне на Дариус, се счита за огромно постижение. А за двама окаяни на вид мъже като вас, да пометат пода с него, е направо чудо на чудесата. Как се казвате, приятели?

В зелените очи на Пит проблеснаха лукави пламъчета.

— Нисичкият ми приятел е Дейвид, а аз съм Джак, убиецът на гиганти.

Закинтус се усмихна уморено.

— Вижте, денят е дълъг и горещ, а вие сте извадили от строя един от най-добрите ми служители. Така че, моля ви да не утежнявате злочестината ми с черен хумор.

— В такъв случай, Дърк — измърмори плахо Джордино, — разкажи му за нимфоманката и китариста.

— Хайде стига! — смъмри ги Закинтус, сякаш бяха невръстни деца. — Нямам време да слушам глупости. Бъдете така любезни да ми дадете нужната информация. Да започнем с истинските ви имена.

— Майната ви! — сопна му се гневно Пит. — Не сме се молили да бъдем довлечени тук от маймуна на име Зино, нито сме искали да бъдем измъчвани от оня булдозер там, на пода. Не сме направили нищо незаконно. Неморално — може би, но не и незаконно. Ако се надявате да изкопчите отговори от нас, предлагам сами да си ги намерите.

Закинтус гледаше втрещен Пит със стиснати устни.

— Вашата наглост събужда професионалното ми любопитство — рече той хапливо. — През годините, откакто избрах разследването като работата на живота ми, съм срещал немалко опърничави и опасни престъпници. Някои от тях се изплюваха в лицето ми и ме заплашваха с възмездие, други стояха пред мен като вкаменени, без дума да отронят, а имаше и такива, които падаха на колене и ме молеха за милост. Но вие, клети ми приятелю, явно сте по-различен. — Той размаха укорително лулата си към Пит. — Боже мой, това е класика, чиста класика! Нямам търпение да съпоставя моите хитрини срещу вашите по време на разпита.

В този момент в стаята влезе Зино. Гъркът понечи да каже нещо, но челюстта му увисна, като видя Дариус, сега свит на топка на пода.

— Велики гръмовержецо Зевс! Инспекторе, какво е ставало тук?

— Трябваше да предупредиш Дариус да внимава с тия хора.

— Но аз го предупредих — поясни извинително Зино. — И въпреки това Дариус да бъде победен? Не, не мислех, че е възможно.

— Същото казах и аз. — Закинтус изтръска пепелта от лулата си. — Виж какво можеш да направиш за нашия нещастен приятел. Аз ще отведа тия двамата в кабинета си и ще проверя дали са тъй хитри с думите, както с краката и ръцете си.

— След това, което са направили, смятате ли, че е разумно да оставате насаме с тях?

— Струва ми се, те добре са разбрали, че няма да спечелят нищо, ако продължат с физическите си дейности. — Закинтус хвърли закачлива усмивка на Пит и на Джордино. — За всеки случай обаче, закопчай дясната китка на ниския за левия глезен на хитреца. Вярно, този метод не служи за пълно обуздаване, но поне прави съпротивлението по-неудобно.

Зино бързо откачи от колана си чифт хромови белезници и ги постави където му бе казано, принуждавайки Джордино да заеме адски неудобна прегърбена стойка.

Пит вдигна глава и погледна през дупката на покрива вечерното небе. Слънцето беше залязло и навън започваше да се мръква. Гърбът му продължаваше да го боли, но благодари, че не той, а Джордино беше прегърбеният в случая. Разкърши рамене, стискайки очи от болка, после погледна отново Закинтус.

— Какво направихте с Тери? — попита той със спокоен глас.

— Тя е съвсем добре — отвърна Закинтус. — Щом се уверя в твърдението й, че е племенница на Фон Тил, ще я освободя.

— А нас? — попита Джордино.

— Когато му дойде времето — отвърна рязко инспекторът и посочи вратата. — След вас, господа.

Две минути по-късно те влязоха в кабинета на Закинтус. Помещението беше малко, но оборудвано с всичко необходимо. Подробни въздушни снимки на Тасос бяха закачени с кабарчета за стените, върху маса, допряна до старо изподраскано писалище, имаше три телефонни апарата и едно късовълново радио. Пит огледа изненадан стаята. Цялата апаратура изглеждаше съвсем професионална. Той веднага прецени, че за да се надява на някакъв успех, не бива да престава да проявява груб израз на враждебност.

— Тук ми прилича повече на щабквартира на генерал, отколкото на второстепенен полицейски следовател.

— Вие и приятелят ви сте смели мъже — каза уморен Закинтус. — Глупаво е да продължавате да се правите на глупаци. Признавам обаче, че го правите много успешно. — Той заобиколи писалището и седна на несмазания въртящ се стол. — И тъй, имената ви, моля?

Пит не отговори веднага. Беше едновременно изненадан и бесен. Странните нестандартни действия на мъжете, които ги задържаха, му бяха напълно необясними.