Средиземноморският храст

— Първото му междинно пристанище било Коломбо в Цейлон. Там корабът разтоварил част от стоките и натоварил графит и какао. След като дозаредил в Марсилия, „Куин Артемиша“ продължил към местоназначението си — Чикаго — през морския път Сейнт Лорънс.

Пит се замисли, после попита:

— Защо Чикаго? Положително Ню Йорк, Бостън или друго пристанище по източното крайбрежие са по-добре оборудвани от подземния свят за търговия с чуждестранни пратки с наркотик.

— А защо не Чикаго? — попита на свой ред Зак. — Уинди Сити е най-големият център за разпространение и транспортиране в целите Съединени щати. Какво по-добро място за разтоварване на сто и трийсет тона необработен хероин?

По лицето на Пит се изписа съмнение.

— Това е невъзможно. Никой на тази земя не може да пренесе такова количество през границата.

— Вярно, никой, освен Бруно фон Тил. — Гласът на Зак прозвуча като шепот и Пит изведнъж се смрази. — Това, разбира се, не е истинското му име. Истинското му е останало някъде в далечното минало, много преди той да стане неуловим контрабандист, най-хитрият и изобретателен доставчик на човешко нещастие, който е съществувал някога. — Зак извърна глава и отправи невиждащ поглед през прозореца. — Известният от Гражданската война морски капитан Кид, заедно с всички кораби, пренасяли навремето роби, не могат да стъпят и на малкия пръст на Фон Тил.

— Говорите за него така, сякаш е най-печеният престъпник на века — подметна Пит. — Какво толкова е сторил, за да заслужи тази „чест“?

Зак му хвърли бърз поглед, после пак се обърна към прозореца.

— Многобройните революционни кървави бани в Централна и Южна Америка през последните двайсет години никога нямаше да се случат без тайните оръжейни пратки от Европа. Спомняте ли си огромната кражба на испанско злато през петдесет и четвърта? И без това разклатената тогава икономика на Испания почти рухна, след като огромният държавен златен резерв изчезна от трезорите на Министерството на финансите. Малко след това черният пазар в Индия се пренасити от златни кюлчета, носещи герба на Испания. Как е могъл товар с такъв размер да измине тайно разстоянието от единайсет хиляди километра? Това си остана загадка. Но ние знаем, че товарният кораб на „Минерва лайнс“ е напуснал Барселона в нощта на кражбата и е пристигнал в Бомбай ден преди златото да се появи на черния пазар.

Въртящият се стол изскърца и Зак се обърна отново към Пит. Меланхоличните очи на инспектора гледаха замислено.

— Малко преди капитулацията на Германия през Втората световна война — продължи той — още същия ден осемдесет и пет високопоставени нацисти изведнъж се озоваха в Буенос Айрес. Как са стигнали дотам? И друго: единственият кораб, пристигнал същата сутрин, бил товарен кораб на „Минерва лайнс“. През лятото пък на петдесет и четвърта цял автобус, натоварен с непълнолетни момичета изчезнали в Неапол по време на излет извън града. Четири години по-късно един служител от италианското посолство открил едно от изчезналите момичета да се разхожда безцелно по една от затънтените улички на Казабланка. — Зак замълча близо минута, после продължи съвсем тихо: — То било напълно невменяемо. Видях снимки на тялото му. Бяха толкова потресаващи, че можеха да разплачат и зрял мъж.

— Каква е историята на момичето? — подкани го любезно Пит.

— То си спомнило, че било качено на борда на кораб с голямо „М“, изрисувано на комина. Това било единственото смислено нещо, което казало. Останалото било налудничави бръщолевения.

Пит изчака малко Зак да продължи, но той не проговаряше, само раздухваше лулата си и изпълваше въздуха със сладникава ароматична миризма.

— Търговията с бели робини е гнусен бизнес — отбеляза троснато Пит.

Зак кимна.

— Това са само четири случая от стотиците, свързани непряко с Фон Тил. Ако можех да цитирам дума по дума папките на Интерпол, щяхме да останем тук цял месец, ако не и повече.

— Мислите ли, че Фон Тил е главният организатор на престъпленията?

— Не, той е толкова хитър, че не се набърква в самите дейности. Той просто осигурява транспорта. Неговата игра е контрабандното пренасяне на стока, при това едромащабна игра.

— Но защо, дявол го взел, не е бил спрян този мръсник? — попита Пит едновременно гневен и объркан.

— Ще ми се да отговоря на този въпрос без чувство на срам — поклати бавно глава Зак, — но не мога. Почти всяко полицейско управление в света е правило опити да залови Фон Тил със стока в ръце, тъй да се каже, но той се изплъзва от всеки капан и убива всеки таен агент, внедрен в „Минерва лайнс“. Корабите му са претърсвани хиляди пъти, но нищо нелегално не е било откривано.

Пит разсеяно проследи дима, който се виеше от лулата на Зак.

— Никой човек не е чак толкова умен. Всеки допуска грешки и може да бъде заловен.