Средиземноморският храст

Подсъзнанието му обаче му подсказваше, че няма от какво да се страхува. Тези хора не се вместваха в представите за посредствени гръцки полицаи. И ако бяха наети от Фон Тил, защо толкова държаха да узнаят имената им? Или пък може би си играеха на котка и мишка.

— Е? — Гласът на Закинтус прозвуча по-остро този път.

Пит се изправи и реши да рискува.

— Името ми е Пит, Дърк Пит и съм ръководител на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания на Съединените щати. А господинът до мен е Албърт Джордино, мой помощник.

— Да бе, а пък аз съм министър-председател на… — Закинтус млъкна насред изречението и с високо повдигнати вежди се надвеси над писалището и се вторачи в очите на Пит. — Я повторете. Как казахте, че е името ви? — попита той с мек глас.

— Дърк Пит.

В продължение на няколко секунди Закинтус не се помръдна, нито продума. После бавно се изправи и рече видимо раздразнен:

— Лъжете! Най-безочливо лъжете!

— Нима?

— Как се казва баща ви? — Закинтус го гледаше, без да мига.

— Джордж Пит, сенатор от Калифорния.

— Опишете ми го как изглежда, нещо от биографията му, какво семейство има…

Пит приседна в края на писалището и извади цигара. Опипа джобовете си, за да намери запалката, после се сети, че тя беше останала на пода в другата стая, когато се беше опитал да отвлече вниманието на Дариус с нея.

Закинтус драсна клечка кибрит в плота на писалището и му поднесе огънче.

Пит кимна в знак на благодарност.

След това започна да разказва и не млъкна близо десет минути. Закинтус го слушаше замислен, като се размърда само веднъж — да запали лампата, тъй като вече беше се стъмнило. Накрая вдигна ръка.

— Достатъчно. Явно е, че вие сте синът му. Но какво правите на остров Тасос?

— Главният директор на НЮМА адмирал Сандекър възложи на мен и на помощника ми Джордино да разследваме странните аварии, които стават от няколко дни насам със съоръженията на океанографския ни научноизследователски кораб.

— А, да, белият кораб, пуснал котва оттатък Брейди Фийлд. Сега започвам да разбирам.

— Това е добре — вметна Джордино язвително от неудобното си положение. — Извинете, че ви прекъсвам, но ако не облекча час по-скоро мехура си, и тук ще стане авария.

Пит погледна захилен Закинтус.

— Повярвайте му, той не се шегува.

Закинтус се замисли за миг, после сви рамене и натисна един скрит бутон под плота на писалището. Вратата мигновено се отвори и разкри Зино, който стоеше стиснал здраво оръжието си в едната ръка.

— Проблеми ли има, инспекторе?

Закинтус не отговори на въпроса му, а му нареди:

— Свали оръжието си, откопчей белезниците на господин… Джордино и го заведи до санитарния възел.

Веждите на Зино отхвръкнаха нагоре.

— Но… сигурен ли сте, че…

— Всичко е наред, стари друже. Тези мъже вече не са наши пленници, а наши гости.

Без да отрони дума повече, Зино прибра автоматичния си пистолет в кобура, свали белезниците на Джордино и го поведе по коридора.

— Сега е мой ред да чуя отговори — каза Пит и изпусна прозрачен синкав облак дим. — Какво общо имате вие с баща ми?

— Сенатор Пит е добре известен и уважаван човек във Вашингтон. Той изпълнява честно и усърдно задълженията си в няколко сенатски комисии. Една от тях се занимава с въпроси, свързани с наркотиците.

— Все още не ми е ясно къде се вписвате вие в случая.

Закинтус извади от джоба на сакото си вехта кесийка с тютюн и бавно напълни лулата си, а после я натъпка с една малка монета.

— Поради дългия ми опит и разследванията ми в областта на наркотиците аз често служа като връзка между комисията на баща ви и моя работодател.

— Работодател? — почуди се Пит.

— Да. Както на вас, уважаеми Пит, така и на мен заплата ми плаща Чичо Сам — усмихна се Закинтус. — Моля да ме извините, че закъснях да ви се представя. Аз съм инспектор Херкулес Закинтус от Федералното бюро за борба с наркотиците. За приятелите ми съм просто Зак. За мен ще бъде чест, ако и вие ме наричате така.

Всички съмнения, изпълвали главата на Пит до този момент, се разсеяха и вълна на облекчение го обля като свеж прохладен полъх от морски ветрец. Мускулите му се отпуснаха и едва сега той почувства колко напрегнат и нащрек е бил в очакване на неизвестни опасности. За да не се забележи, че се разтреперва от вълнение, той внимателно загаси цигарата си в пепелника.

— Не сте ли малко далече от вашата територия?

— Географски — да, но не и професионално. — Зак разпали лулата си. — Преди около месец Бюрото получи рапорт чрез Интерпол, в който се докладваше, че на борда на един товарен кораб в Шанхай е било натоварено солидно количество хероин…

— На един от корабите на Бруно фон Тил, нали?

— Откъде знаете? — почуди се Зак.

Лукава усмивка се появи по устните на Пит.

— Само предположих. Извинете, че ви прекъснах. Моля, продължавайте.

— Товарният кораб на „Минерва лайнс“, наречен „Куин Артемиша“, напуснал шанхайското пристанище преди три седмици с привидно невинен товарен манифест, включващ соеви зърна, замразено свинско, чай, хартия и килими. — Зак не можа да не се засмее. — Доста разнообразни стоки, нали?

— И за къде е отплавал?