Средиземноморският храст

— Бог ни е свидетел, че опитвахме неведнъж. Обединени екипи от нашите полицейски управления огледаха всеки сантиметър от корабите на „Минерва“, следиха ги ден и нощ по вода, дебнеха ги като ястреби на доковете и претърсваха всяка напречна преграда с електронен детектор. Мога да ви изброя имената на поне двайсет следователи — един от един по-добри, които са си поставили за цел в живота да арестуват Фон Тил.

Пит запали втора цигара и погледна Зак право в очите.

— Защо ми казвате всичко това?

— Защото мисля, че можете да ни помогнете.

Пит зачеса превръзката на гърдите си. А може и да се хвана на въдицата, помисли си той и попита:

— Как?

За първи път в очите на Зак проблеснаха лукави пламъчета, които обаче бързо изчезнаха.

— По всичко личи, че сте доста близък приятел на племенницата на Фон Тил.

— Имах полово сношение с нея, ако за това намеквате.

— Откога я познавате?

— Запознахме се на плажа вчера.

Изненадата по лицето на Зак бързо премина в дяволита усмивка.

— Вие или действате много бързо, или сте много печен лъжец.

— Все ми е тая какво си мислите — отвърна безцеремонно Пит, като се изправи и се протегна, за да разкърши мускулите си. — Подозирам какво сте си наумили, но по-добре го забравете.

— Много ми е любопитно да узная какви точно мисли прочетохте в ума ми.

— Възможно най-старата тактика в света — усмихна се многозначително Пит. — Намерението ви е да ме накарате да продължа интимните си отношения с Тери, надявайки се Фон Тил да ме приеме като член на семейството. Това на свой ред ще ми предостави на разположение вилата и възможност да наблюдавам отблизо действията на стария шваба.

Зак срещна погледа му с равнодушие.

— Много добре схващате, уважаеми Пит. Е, съгласен ли сте?

— В никакъв случай!

— Мога ли да попитам защо?

— Снощи вечерях с Фон Тил и трябва да ви кажа, че съвсем не се разделихме като приятели. Всъщност той дори насъска кучето си срещу мен.

Пит знаеше, че Зак няма да разбере хумора му. Но какво от това, помисли си той, защо да се връщам отново към онази безумна случка и си поиска едно питие.

— От секс с племенницата до вечеря с чичото в един и същи ден… — Зак заклати глава от почуда. — Наистина не си губите времето.

Пит само сви рамене.

— Жалко — продължи инспекторът. — Можехте да ни бъдете от голяма полза, действайки отвътре — каза той и раздуха лулата си, докато въгленчетата в чашката й засветиха в ярко оранжево-червено. — Ние наблюдаваме вилата от разстояние, но още не сме се натъкнали на нищо необикновено. Двеста метра — дотолкова можем да се приближим, без да събудим подозрение у Фон Тил. Мислехме, че малкият ни маскарад като екскурзоводи ще ни възнагради, когато вие и племенницата му бяхте арестувани от полковник Зино.

— Полковник Зино?

Зак кимна и замълча, за да възпроизведе по-голям ефект.

— Да. Той и капитан Дариус са членове на гръцката жандармерия. Технически Зино има по-висок чин от мен.

— Ранг полковник в полицията? — почуди се Пит. — Това не е ли малко необичайно?

— Не, ако сте запознат със системата им за прилагане на законите. Видите ли, с изключение на Атина и няколко други по-големи градове, които имат свои собствени полицейски управления, в останалите провинциални и селски райони редът се поддържа от жандармерия — отделение на националната армия от елитни и много добре действащи отряди.

Независимо от неприязънта към Зино и Дариус, думите на инспектора направиха голямо впечатление на Пит.

— Това обяснява присъствието на Зино и Дариус тук. А как да си обясня вашето, инспекторе? Агент за борба с наркотици в Гърция да е равносилен на агент от ФБР, преследващ шпионин в Испания — това просто е несравнимо.

— Ако става дума за обикновен случай, да, прав сте. — Лицето на Зак помръкна, гласът му стана твърд. — Но Фон Тил не е обикновен случай. Когато го поставим зад решетките и сложим край на мръсната му контрабандна операция, ние автоматически ще намалим международната престъпност с двайсет процента. А това, уверявам ви, съвсем не е малко. — Вътрешен гняв обзе Зак, той замълча за миг и си пое няколко пъти дълбоко въздух, за да го потисне. — В миналото всяка страна работеше самостоятелно, като използваше каналите на Интерпол, за да се сдобие с важна информация извън държавните й граници. Така например, ако науча чрез действащи под прикритие източници на Бюрото за борба с наркотиците, че незаконна пратка наркотици е изпратена за Англия, просто ще изпратя тази информация до Интерпол в Лондон, оттам на свой ред ще уведомят Скотланд Ярд. И ако времето им позволи, те ще поставят капан и ще задържат контрабандистите.

— Звучи ми като много добре действаща система.