Средиземноморският храст

— За жалост има още много да се подобрява заради случая с Фон Тил — продължи Зак. — Независимо от многобройните предупреждения, от многото капани, той винаги успява да се изплъзне от мрежите и да излезе чист, като ни лук ял, ни лук мирисал. Нашите правителствени органи ни разрешиха да сформираме международен следователски екип, който да преминава безпрепятствено през всяка граница, да използва всички полицейски средства и да има под негова команда мъже и съоръжения от войската.

Зак въздъхна тежко и продължи някак извинително:

— Извинявайте, Пит, нямах намерение да говоря толкова надълго и нашироко. Но надявам се, че съм успял да отговоря на въпроса ви какво правя на остров Тасос.

Пит огледа добре лицето на инспектора. Разбра, че има насреща си човек, който не е свикнал на провали. Всяко негово движение, всеки жест бе предварително обмислен; дори в думите му се долавяше уверена предумисъл. И все пак на Пит не му убягнаха искриците на страх в очите на Зак, страх, че ще загуби играта срещу Фон Тил. Пит почувства още по-голяма нужда да пийне нещо силно.

— Къде са другите членове на екипа ви? — попита той. — Досега видях само трима от вас.

— В момента един английски инспектор е на борда на ескадрен миноносец, който е по следите на „Куин Артемиша“, а представител на турското полицейско управление наблюдава кораба от въздуха в остарял ДС-3 без опознавателни знаци. — Зак говореше бездушно, сякаш четеше законови постановления. — Двама детективи от френските служби за сигурност също са наблизо. Играят роли на докери от Марсилия и очакват пристигането на „Куин“ за дозареждане.

Странно чувство на нереалност започна да изпълва Пит. Думите на Зак му се сториха някак глупави и безсмислени. Запита се още колко ли дълго ще издържи буден. За последните два дни му се събираха общо само няколко часа сън. Разтърка очите си и тръсна силно глава, после насили съзнанието си да остане бодро.

— Зак, друже мой — заговори той, обръщайки се за първи път по име към инспектора, — би ли ми направил една услуга?

Зак се усмихна колебливо и отвърна:

— Стига да мога…

друже мой

.

— Искам да освободиш Тери и да я повериш на моите грижи.

— Да я поверя на твоите грижи? — Зак изви вежди и отвори широко очи. И Стив Маккуин не би направил по-добре този израз на почуда. — Що за развратен план кроиш?

— Нищо развратно нямам предвид — отвърна Пит сериозно. — Ти все едно нямаш друг избор, освен да я освободиш. А освободиш ли я, само след двайсет минути тя ще се втурне като хала във вилата — нали знаеш, няма по-разярена жена от унижената жена — и ще накара чичо си Бруно да направи нещо в отговор на срамното й похищение. Старчето ще пусне в действие лукавия си ум и в рамките на един час твоята малка подмолна шпионска мрежа ще бъде разкрита и принудена да се върне час по-скоро в Съединените щати.

— Много ни подценяваш — отбеляза Зак любезно. — Аз съм съвсем наясно с последствията. Имаме разработени планове и за подобни непредвидени случаи. Можем още до сутринта да се изнесем от тези квартири и да заработим под друго прикритие.

— Ще бъде твърде късно — отвърна остро Пит. — Белята вече е сторена. Дотогава Фон Тил ще е разбрал за присъствието ви и със сигурност ще засили предпазните си мерки.

— Аргументът ти е напълно убедителен.

— Дори не подозираш колко си прав за това.

— Какво ще стане, ако ти предам Тери? — попита Зак замислен.

— Още щом тя изчезне, ако не го е сторила междувременно, Фон Тил ще обърне Тасос наопаки, за да я открие. А най-сигурното място да я скрием, е на борда на „Първи опит“. Той няма да се сети да я търси там, поне докато не се увери, че не е на острова.

Зак изгледа продължително Пит, взирайки се във всяка черта на лицето му, сякаш го виждаше за първи път и се запита защо човек с такова завидно положение и от толкова влиятелно семейство е готов да поеме този труден и опасен риск, без да е сигурен кога някоя погрешна стъпка може да сложи край на кариерата му или дори на живота му. Той разсеяно изтръска лулата си в пепелника.

— Ще направя каквото искаш — измърмори той, — при условие, разбира се, че младата дама не ни докара неприятности.

— Не мисля, че ще се стигне дотам — усмихна се Пит. — На нея съвсем други неща се въртят в ума й, освен контрабандата с наркотици. Бих казал, че тя ще предпочете да се промъкне тайно с мен на борда на кораба, отколкото да прекара някоя скучна вечер с чичо си Бруно. Освен това посочи ми жена, която да не копнее за малко приключение от време на време и аз ще ти…

Той млъкна, като чу вратата да се отваря. В стаята влязоха Джордино и Зино. По ангелското лице на Джордино беше цъфнала широка усмивка, а едната му ръка стискаше бутилка „Метакса“ с пет звезди.

— Виж какво намери Зино. — Джордино отвъртя капачката на бутилката и помириса съдържанието. По лицето му се изписа престорен израз на екстаз. — Дойдох до заключението, че тия момчета не били чак толкова лоши.

Пит се разсмя и се обърна към Зино.

— Моля ви да извините приятеля ми. Той винаги малко откача, като види твърд алкохол.