Средиземноморският храст

„Защо ме доведе на този кораб? Не мога да се появя в този вид пред хората на борда“ — и беше повдигнала прозрачния си халат над бедрото.

„О, защо не? — беше се засмял Пит. — Вероятно това ще е най-сексуалната гледка, която учените на борда са виждали през последните години.“ „Ами чичо Бруно?“ „Кажи му, че отиваш на пазар на континента. И му напомни, че вече си над двайсет и една години.“ „Ами да, всъщност ще е много забавно да се покажа непокорна — беше отвърнала тя през кикот. — Ще бъде истинско романтично приключение, като във филмите.“ „От една страна, това е точно така“ — беше й казал Пит, с надеждата тя наистина да приеме по този начин нещата. И се бе оказал прав.

Сега той започна да се катери по веригата като полинезийски туземец по палмово дърво. Скоро стигна клюза и погледна над леерното ограждане. Ослуша се и се вгледа за някакво движение в мрака. Жива душа не се виждаше. Носовата палуба беше пуста.

Той се прехвърли на палубата, приклекна и продължи безшумно към фокмачтата. Потъналият в мрак кораб беше истински благодат. Защото ако лампите за товарните отделения светеха, средните секции и носовата палуба щяха да са облени от ярка светлина — неблагоприятно обстоятелство за тайно промъкване в кораба. Пит беше благодарен също, че тъмнината пречеше мокрите му следи по палубата да бъдат забелязани. Той отново спря и се ослуша за шумове или движение, но наоколо беше съвършено тихо. Имаше обаче нещо около кораба, което безпокоеше подсъзнанието на Пит, но той не можеше да определи какво е. Все още му се изплъзваше.

Наведе се, извади водолазния си нож от ножницата и тръгна към кърмата, държейки острието от неръждаема стомана на сантиметри пред себе си.

След малко, изненадващо пред него съвсем ясно се открои командният мостик и доколкото можеше да види, там също нямаше никого. Той се сля с тъмнината и се качи безшумно по металните стъпала на мостика. Кормилната рубка беше тъмна и безлюдна. Ръкохватките на щурвала стърчаха самотни, а компасната месингова колонка стоеше изправена като ням караул. Пит не можа да види надписа върху телеграфа, но по положението на стрелките разбра, че последната команда е била СТОП МАШИНИ. На слабата светлина от звездите той различи рафт под перваза на левия прозорец, и заопипва с пръсти съдържанието му: лампа „Алдис“, сигнален пистолет, сигнални ракети. После щастието му се усмихна. Ръката му докосна познатата цилиндрична форма на фенерче. Той свали банските си гащета и обви с тях стъклото дотолкова, че да намали до минимум светлината на фенерчето. Тогава започна да оглежда със слабия светлинен лъч всеки сантиметър от рубката — пода, напречните прегради, апаратурата. Светеше единствено мъничката сигнална лампа на пулта за управление.

Перденцата в помещението за навигационни карти в дъното на кормилната рубка бяха спуснати. Не си бе представял, че може да съществува някъде толкова подредено помещение за навигационни карти. Пит пъхна обратно водолазния си нож в ножницата, подпря фенерчето върху екземпляр на „Морски алманах“ и огледа маркировките върху картите. Линиите съвпадаха напълно с познатия курс на „Куин Артемиша“ от Шанхай дотук. Направи му впечатление, че нямаше грешки или изтрити места при нанасянето на компасните корекции. Всичко беше безупречно, очебийно безупречно.

Корабният дневник беше отворен на страницата с последно нанесените данни: 03:52 часа — пеленг към фара на Брейди Фийлд 312 градуса на приблизително осем морски мили; вятър югозападен, 2 възела. Бог да пази „Минерва“. Часът показваше, че вписването на данните е станало по-малко от час преди Пит да е заплувал насам от брега. Но къде е екипажът? Нямаше и следа от наблюдател, спасителните лодки бяха на местата си. Да се изостави напълно един кораб му се струваше нелепо, странно.

Пит чувстваше устата си суха, а езикът му беше като гумена гъба. В главата му сякаш биеше чук и притъпяваше мисловната му дейност. Той напусна кормилната рубка, като тихо затвори вратата след себе си, и по един тесен коридор тръгна към капитанската каюта. Вратата й беше открехната. Той я побутна леко навътре и пристъпи безшумно в металната кабина.