Средиземноморският храст

Тогава Пит се замисли за себе си. Не с гордост, че е унищожил жълтия „Албатрос“ или че се беше качил да претърси „Куин Артемиша“ и се бе избавил непокътнат. Нарече се в себе си кръгъл идиот, задето рискува живота си за нещо, което не му влизаше в работата, нещо, за което дори не му се плащаше. Неговата работа беше да извършва океанографски експедиции. Никой не му беше нареждал да тръгне по следите на контрабандисти на наркотици. И какво можеше да направи? Да не би да е ангел на хуманността! Нека Закинтус, Зино и Интерпол си играят на котка и мишка с Фон Тил. Това беше тяхна игра, те бяха обучени на нея. На всичкото отгоре и им се плащаше да я играят.

Пит отново изруга на висок глас. Прекалено дълго се бе отдал на мечтите си. Беше време да се отправя обратно към брега. Очите му механично проследиха кораба, чиито светлини постепенно се загубиха в избледняващата тъмнина на ранното утро. Вече нагази в прибоя, когато слънцето се показа над хоризонта и хвърли първите си лъчи върху каменистите хребети на тасоските планини.

Пит изхлузи дихателния си апарат и го пусна върху мекия мокър пясък заедно с регулатора за дишане, маската и шнорхела. Сковаващите пипала на изтощението запъплиха по тялото му; той им се покори и се свлече на четири крака, физически се чувстваше като пребит, но съзнанието му почти не забелязваше това — беше заето с нещо друго.

Пит не попадна на никакви следи от хероин на борда на кораба. Никакви следи нямаше да намерят и служителите от Управлението за борба с наркотиците, и митническите инспектори. Това беше повече от ясно. Под водолинията — там беше вероятността. Но положително бдителните следователи са изпращали вече водолази да огледат всеки сантиметър от корпуса, след като корабът е хвърлил котва край дока. Освен това нямаше начин товар с такъв обем да бъде свален незабелязано, освен ако не е бил спуснат във водата, за да бъде изваден по-късно. Но и това беше малко вероятно, продължи да разсъждава той. Щеше да е доста очебийно. За изваждането от водата на херметизиран контейнер, пълен със сто и трийсет тона солиден материал, щеше да е нужна операция в голям мащаб. Не, положително е бил приложен друг, по-находчив метод, такъв, който успешно щеше да попречи да бъде разкрит.

Той извади водолазния нож и безцелно започна да скицира очертанията на „Куин Артемиша“ върху мокрия пясък. После обаче изведнъж скицата като че ли го заинтересува. Той стана и начерта корпус, дълъг около девет метра. Командният мостик, трюмовете и машинното отделение, както и всяка подробност, която бе запаметил — всичко това бе нанесено върху мекия бял пясък. Минутите минаваха и корабът започна да добива форма. Пит така се бе вглъбил в работата си, че не забеляза един старец и магарето му, които вървяха уморено по брега.

Старецът се спря и обърна към Пит сбръчканото си лице, което десетилетия наред бе виждало толкова странни неща, че вече нищо не можеше да го учуди. След малко само сви равнодушно рамене и закрачи бавно след магарето си.

Най-накрая скицата бе почти завършена, до последната стълба. Ножът проблесна в изгрялото слънце, когато Пит нанесе и последния забавен щрих — мъничка птица върху мъничкия вентилатор. После той отстъпи назад, за да се възхити на произведението си. След това през смях изрече на висок глас:

— Едно е сигурно: никога няма да бъда приветстван за тази художествена творба. Рисунката прилича повече на бременен кит, отколкото на кораб.

Той продължи да гледа разсеяно в пясъчната рисунка. Изведнъж в очите му се появи отнесен поглед и по обветреното му лице изчезна всякакъв израз. В съзнанието му проблесна бледа искра от необикновена и забавна идея. Отначало идеята му се стори твърде странна, за да я възприеме, но колкото повече размишляваше над нея, толкова по-осъществима ставаше тя. Той бързо начерта още няколко допълнителни линии в пясъка. Вглъби се отново в работата си и побърза да сравни рисунката с картината в съзнанието. Когато направи и последната промяна в рисунката, устните му бавно се разтегнаха в мрачна усмивка на задоволство. Адски умно от страна на Фон Тил, заключи той мислено, адски умно.

Умората му внезапно се изпари, съзнанието му се отърси от всички неразрешими въпроси. Вече имаше отговор, друг вид отговор. Трябвало е да го открие много по-отдавна. Той прибра на бърза ръка водолазните си принадлежности и тръгна към склона, който разделяше брега от крайбрежния път. Пропъди всякаква мисъл за излизане от играта. Предстоеше най-интересната й част. Като стигна до пътя, се обърна да погледне скицата на „Куин Артемиша“ върху пясъка.

Настъпващият прилив тъкмо бе стигнал до нея и заличаваше комина на кораба, комина, върху който бе изписано голямото „М“ на „Минерва“.

14.