Средиземноморският храст

— Не мисля, че ще извадите по-голям късмет в Марсилия — изрази съмнението си Пит. — Дори някой от вашите мними френски докери да се промъкне на борда, лично аз ви гарантирам, че той няма да открие нищо, което да си струва.

— Защо си толкова сигурен? — попита крайно изненадан Закинтус. — Освен ако… ако ти самият не си претърсил кораба.

— От него всичко може да се очаква — измърмори Джордино. — Веднага щом корабът пусна котва, той се отправи към него. В продължение на половин час ми се изгуби от поглед през очилата ми за нощно виждане.

Четиримата мъже загледаха питащо Пит.

Пит се разсмя и метна угарката си над дигата.

— Дойде времето, казал моржът, да се кажат много неща. Елате насам, господа, и чуйте шпионските приключения на Дърк Пит, голият крадец, който се вмъква на високи етажи чрез катерене.

Пит най-накрая се облегна на пикапа и млъкна. После огледа продължително и замислено лицата на мъжете пред себе си.

— Слушайте сега — започна той и се усмихна с половин уста. — „Куин Артемиша“ е само един параван. О, да, той пори водите на морета и океани, превозва и разтоварва товари. Но тук свършва всяка прилика между истинския товарен кораб и „Куин“. Вярно, той е стар плавателен съд, но под стоманената му обшивка тупти пълна и съвременна централизирана система за управление. Миналата година видях същото съоръжение на също такъв един стар кораб в Тихия океан. На него не му е нужен многоброен екипаж. Шест-седем души са напълно достатъчни.

— Няма тарапана, няма суетня — вметна Джордино.

— Съвсем вярно — кимна Пит. — Всеки отсек, всяка каюта е направена като театрален декор. Когато корабът стигне в пристанище, екипажът излиза иззад всеки ъгъл и започва да играе ролята си.

— Извинете пълното ми невежество в това отношение, майоре. — Колкото и да се преструваше, Зино не можеше да прикрие оксфордския акцент в гласа си. — Не разбирам как „Куин Артемиша“ може да изпълнява търговски доставки без необходимата техническа поддръжка по време на дългите й плавания.

— Той е нещо като историческа забележителност — поясни Пит. — Представете си известен замък, където огънят в камината гори, канализацията все още работи и зелените площи наоколо са изрядно поддържани. Пет дни от седмицата замъкът е затворен, но през почивните дни се отваря за туристи или в случая — за митническите инспектори.

— Ами уредниците? — попита насмешливо Зино.

— Уредниците… — измърмори Пит — те живеят в мазето.

— Само плъховете живеят в мазето — вметна сухо Дариус.

— Много уместна забележка, Дариус — съгласи се Пит. — Особено като се вземат предвид двукраките им разновидности, с които си имаме работа.

— Мазета, театрални декори, замъци… Екипаж, забутан някъде в утробата на кораба… Какви ги приказваш? — намеси се Закинтус. — Моля те, мини направо по същество.

— Ще стигна и до това. Преди всичко обаче, екипажът не е настанен в корпуса. Жилищните му помещения са под него.

Закинтус присви очи.

— Това не е възможно.

— Напротив — усмихна се Пит. — Щеше да е напълно възможно, ако тази стара гемия „Куин Артемиша“ беше бременна.

Настъпи неловко мълчание. И четиримата загледаха Пит с явен скептицизъм. Пръв наруши мълчанието Джордино.

— Опитваш се да ни кажеш нещо, но проклет да съм, ако успееш.

— Зак призна, че методът на Фон Тил да пренася тайно наркотици е гениален — отвърна Пит. — И е напълно прав. Гениалността му лежи в простотата. „Куин Артемиша“, както и всеки друг кораб на „Минерва“, може да работи независимо един от друг или може да бъде контролиран от друг съпътстващ го плавателен съд, закачен за корпуса му. Помислете малко над това. То не е толкова абсурдно, както звучи. — Пит говореше с такава увереност, че всички съмнения започнаха да се пропукват. — „Куин Артемиша“ не се е отклонила цели два дни от курса си само за да прати въздушна целувка на Фон Тил. По някакъв начин е трябвало да се осъществява връзка с брега — каза той и се обърна към Закинтус и Зино. — Казвате, че ти и хората ти сте наблюдавали вилата и не сте видели никакъв признак на подаден сигнал.

— Нито че някой влиза или излиза от нея — добави Зино.

— Същото се отнася и за кораба — вметна Джордино, поглеждайки с любопитство Пит. — Никой не е стъпвал на брега, освен теб.

— Дариус и аз го направихме единодушно — каза Пит, — той не е чул нищо по радиостанцията, аз пък открих радиорубката празна.

— Започвам да вниквам накъде биеш — обади се замислен Зак. — Всяка връзка между кораба и Фон Тил може да се осъществява само под вода. Но аз все още не съм сигурен, че вярвам на теорията ти за сателитния плавателен съд.

— Ами опитай това. — Пит замълча, после продължи: — Какво пътува на далечни разстояния, заедно с екипаж и възможност да натовари сто и трийсет тона хероин, и никога да не бъде претърсен от митничари или инспектори от Управлението за борба с наркотиците? Единственият логичен отговор е: истинска подводница.

— Хубаво предположение, но няма да мине — поклати глава Зак. — Ние сме изпращали стотици пъти водолази под водолинията на всеки кораб на „Минерва“. Но на подводница те все още не са се натъквали.