Средиземноморският храст

— Докато този кораб не се отклони от предварително начертания си курс, настоявам Фон Тил да не бъде закачан — каза Закинтус. — Трябва да разбереш, че полковник Зино, капитан Дариус и аз отговаряме за наркотиците. Ако трябва да си вършим добре работата, не можем да се замесваме в преследването на търговията с бели робини, на откраднато злато или на незаконно транспортиране на известни престъпници. Може да звучи жестоко и безсърдечно, но Интерпол има други способни хора и отдели, които са специализирани в този вид престъпления. И те ще кажат същото, ако точно този кораб превозва товар под тяхна юрисдикция. Не, съжалявам, може да изпуснем накрая Фон Тил, но затова пък ще заключим най-големите незаконни разпространители на наркотици в Северна Америка, да не говорим, че драстично ще пресечем външния поток на хероин.

Настъпи кратко мълчание, след което Пит избухна:

— Дрън-дрън! Дори да задържите хероина, подводницата и екипажът й, както и всеки наркопласьор на дребно в Щатите, пак няма да спрете Фон Тил. В мига, в който намери нови купувачи, той ще се върне с нов товар наркотици. — Пит замълча, изчаквайки реакция; такава не последва и той продължи: — Вие тук нямате власт над Джордино и мен. Каквото и да правим двамата с него от тук нататък, ще го правим без съвместно участие с вас.

Закинтус стисна още по-силно устни. Очите му гледаха гневно Пит. После той погледна часовника си.

— Само си губим времето. Имаме само един час, за да стигнем до летището на Кавала и да хванем сутрешния полет за Атина — и насочи лулата си към Пит като пистолет. — Не ми е приятно да пренебрегвам аргументи, но ти не ми оставяш никаква алтернатива. Съжалявам, майоре. Но въпреки че съм ти много задължен, се налага отново да поставя теб и Джордино под арест.

— Ще го направиш, друг път! — рече Пит с леден глас. — Ние просто няма да се подчиним.

— В такъв случай ще изпитате унижението на насилственото задържане. — Закинтус потупа кобура на четирийсет и пет милиметровия си автоматичен пистолет, който висеше отстрани на колана му.

Джордино лениво стана от земята и хвана Пит над лакътя. Лицето му беше усмихнато.

— Не мислиш ли, че това ще предостави на Джордино Хлапака да извади бързо патлака си?

Джордино беше по тениска и памучни панталони; никъде по тялото му не се виждаше издайническа издутина. Пит не скри озадачението си, но доверието в стария му приятел остана непоклатимо.

— Съмнявам се, че ще имаш друга, по-добра възможност от тази.

Закинтус бръкна в кобура си.

— Какво, по дяволите, сте си наумили? Длъжен съм да ви предупредя, че…

— Почакай. — Това беше дрезгавият глас на Дариус. — Остави на мен, инспекторе. — В тона на гласа му се долавяше заплаха. — Имам начин да се справя с тия двамата.

Джордино не показа припряност. Той пренебрегна заплашителния тон на Дариус и заговори спокойно, сякаш поиска от Пит да му подаде солницата.

— Аз съм особено изкусен в изваждането на патлака си отзад, но съм по-бърз при стрелба от ханша. Кое от двете предпочиташ да видиш?

— В този случай — отвърна Пит с нарастващо любопитство и развеселеност, — предпочитам да извадиш патлака от чатала си.

— Стига! Престанете! — размаха раздразнено лулата си Закинтус. — Предлагам ви да се държите по-сериозно и да ни сътрудничите.

— Как смяташ да ни държиш на лед три седмици? — попита го Пит.

Закинтус сви рамене.

— Затворът на континента предоставя великолепни условия за политическите затворници. Може и да поискаме от полковник Зино да използва влиянието си и да ви настани в килия с гледка към… — Челюстта на Закинтус изведнъж увисна насред изречението. Кафявите му очи се присвиха в безпомощна ярост и той застина неподвижен като статуя в градски парк.

Най-неочаквано в ръката на Джордино се появи мъничък пистолет, на който тънката като молив цев сочеше право между веждите на Закинтус. Дори Пит остана като гръмнат от изненада. Но логиката му подсказа, че Джордино блъфира; последното нещо, което той или който и да е друг очакваше, беше Джордино да извади огнестрелно оръжие.

15.

Всяко оръжие, независимо дали е малко и леко, или голямо и масивно, винаги привлича вниманието. Да се каже, че Джордино беше център на вниманието, ще бъде класическо омаловажаване. Той играеше съвършено ролята си — автомат в изпънатата му напред ръка, мрачна усмивка по лицето му. Ако се раздаваха академични награди за излишно перчене, той щеше да спечели най-малко три.

Дълго време никой не продума. Най-накрая Зино удари юмрук в дланта си. По смуглото му лице се появи съвсем лека усмивка.

— Аз те предупредих, че тия мъже са хитри и опасни, но постъпих глупаво, задето те оставих сам да се увериш.

— И на нас тия неприятни сценки са не по-малко неприятни, отколкото, на вас — каза Пит спокойно. — А сега, господа, извинете ни, но ние си свършихме работата и се прибираме.

— Няма да е разумно да бъдем простреляни в гръб — каза Джордино и размаха нехайно мъничкия си автомат пред лицата на тримата служители, борещи се срещу наркотиците. — Най-добре е да им вземем оръжията, преди да си тръгнем оттук.