Средиземноморският храст

— И по всяка вероятност никога няма да се натъкнат. — Устата на Пит беше суха, цигарата му имаше вкус на изгорял картон. Той хвърли угарката си на пътя и я видя как дими, докато катранът между тлеещото въгленче не се стопи в миниатюрно черно езерце. — Не че методът е бил погрешен. Просто водолазите ви са пропуснали подводната лодка поради — ако ми простите играта на думи — правилното определяне на времето.

— Да не би да искаш да кажеш, че подводницата е била откачена, преди корабът да влезе в пристанището? — попита Закинтус.

— Тъкмо това е основната идея — отвърна Пит.

— А после? Къде отива после?

— За тези отговори нека започнем с „Куин Артемиша“ в Шанхай. — Пит се замисли за момент. — Ако застанеш на пристаните на река Хуанпу и наблюдаваш товаренето на кораб, за теб това ще изглежда най-обикновена товарителна работа. Кранове повдигат чували — а чувалите са най-удобни за пълнене на трюмовете с хероин. Най-напред се товари хероинът, който обаче не остава в трюмовете. Той веднага се прехвърля в подводницата вероятно през тайни люкове, които не могат да бъдат открити от никой митнически детектор. После се натоварва законният товар и „Куин“ потегля за Цейлон. Там соевите зърна и чаят се разменят за какао и графит — още един законен товар. Следва отклонението до Тасос. За поредните заповеди от страна на Фон Тил по всяка вероятност. Оттам се продължава за Марсилия за дозареждане и след това за крайното разтоварване в Чикаго.

— На мен обаче нещо ми убягва — смънка Джордино.

— Какво е то?

— Тъй като не разбирам много от подводници, не мога да си представя как може едно бебе кенгуру да си играе с товарен кораб или пък къде ще побере то товар от сто и трийсет килограма наркотик.

— Направена е модификация на подводния съд — каза Пит. — Съвсем не е огромен инженерен подвиг да се свалят командната рубка и другите издатъци, за да пасне горната палуба с кила на кораба-майка. Средният тип подводници от Втората световна война са имали водоизместване от хиляда и петстотин тона, ширина над деветдесет метра и височина на корпуса три метра. Изпразнят ли се торпедните отсеци, жилищните помещения на осемдесетчленния екипаж и ненужните лични вещи и дреболии, ще се освободи достатъчно място за складиране на хероина.

Пит забеляза, че Закинтус го гледа особено — по лицето му беше изписан израз на дълбоко вглъбение. После чертите му показаха първите следи от просветление.

— Кажи ми, майоре — попита той след малко, — каква скорост може да развива „Куин Артемиша“ със закачена за корпуса му подводница?

Пит се замисли.

— Според мен около дванайсет възела. Необременен с нея обаче, крайцерската му скорост достига до петнайсет-шестнайсет.

Закинтус се обърна към Зино.

— Твърде е възможно майорът да е на вярна следа.

— Знам какво си мислиш, инспекторе. — Зъбите на Зино се подадоха под мустаците му. — Ние често сме съсредоточавали мислите си над загадъчните несъответствия в крайцерските скорости сред корабите на „Минерва“.

Погледът на Закинтус се върна върху Пит.

— Кога и как според теб се разтоварва хероинът?

— Нощно време при прилив. Твърде е рисковано през деня. Тогава подводницата лесно може да бъде забелязана от въздуха…

— Това съвпада — прекъсна го инспекторът. — Товарните кораби на Фон Тил винаги потеглят в такъв час, че да стигнат в пристанище след залез-слънце.

— Колкото до разтоварването — продължи Пит, подминавайки прекъсването му, — подводницата се освобождава веднага след като навлезе в пристанището. Без командна рубка или перископ тя може да бъде преведена от повърхността чрез малък плавателен съд. Единственият възможен провал е да бъде блъсната в тъмнината от някой друг морски съд.

— Няма съмнение, че те имат лоцман на борда, който добре познава всеки сантиметър от пристанищната акватория — каза замислен Закинтус.

— Първокласен пристанищен лоцман е абсолютно задължителен за операции като тези на Фон Тил — съгласи се Пит. — Да се преодоляват подводни препятствия над плитко дъно в тъмнина не е по силите на аматьор яхтсмен.

— Следващата точка в дневния ред — заговори бавно инспекторът — е да определим местонахождението, където подводницата може да разтоварва и разпределя хероина без страх, че ще бъде открита.

— Някой изоставен пристанищен склад? — подхвърли Джордино. Той беше затворил очи и изглеждаше на задрямал, но Пит знаеше от дълъг опит, че приятелят му не изпуска нито дума от разговора.

Пит се разсмя.

— Злодеят, който дебне край изоставени складове, се явява само в случаите на Шерлок Холмс. Пристанищната собственост се котира на висока цена. Неизползвана постройка веднага ще породи съмнения. Освен това, както Зак каза, един склад е първото място, където би погледнал следователят.

По устните на Закинтус се появи тънка усмивка.

— Майор Пит е прав. Всички докове и складове се наблюдават зорко от Управлението и митниците ни, да не говорим за областните пристанищни патрули. Не, какъвто и метод да използват, той трябва да е изключително находчив. И не може да не е находчив, след като е издържал успешно през всичките тези години.