Читаем Средиземноморският храст полностью

Настъпи дълго мълчание, после той продължи тихо:

— Сега най-сетне имаме вярна следа. Тя е само една тънка нишка, но ако бъде закачена за въже, а въжето — за верига, тогава част от тлъстото състояние на Фон Тил може да бъде открито в другия му край.

— Ако искаш да провериш предположението на майора, Дариус трябва веднага да уведоми агентите ни в Марсилия. — Тонът на Зино беше на човек, който се опитва да убеди себе си в нещо, което не е потвърден факт.

— Не, колкото по-малко знаят, толкова по-добре — поклати глава Закинтус. — Не искам да се предприемат никакви действия, които биха могли да пуснат муха в главата на Фон Тил. „Куин Артемиша“ и хероинът трябва да стигнат в Чикаго безпрепятствено.

— Много хитро — обади се Пит усмихнат. — Да се използва товарът на Фон Тил за примамка на „акулите“.

— Не е трудно да се предугади — кимна инспекторът. — Всеки шеф или всяка организация от подземния свят, свързана с незаконен наркотрафик, ще се появят, за да посрещнат въпросната подводница — и той всмукна от лулата си и изпусна кълбо дим. — И Управлението за борба с наркотиците с огромно задоволство ще поеме ролята на домакин на това посрещане.

— При условие че откриете мястото на разтоварването — добави Пит.

— Ще го открием — увери го Закинтус. — „Куин“ няма да навлезе в Грейт Лейкс по-рано от три седмици. Това ни предоставя достатъчно време, за да претърсим всеки пристан, всеки хангар за лодки и яхтклуб, разположени досами бреговата ивица. Ще го направим, разбира се, съвсем дискретно, не е нужно да вдигаме олелия, та да подплашим играчите.

— Няма да е много лесно.

— Подценяваш Управлението — възрази леко обиден Закинтус. — Ние се оказахме специалисти в тези неща. Но за твое успокоение ще уточня, че няма да правим опити да открием точното място, а само района. И щом ни се удаде удобен случай, ще се втурнем натам.

Пит го погледна със сериозно лице.

— Поемате твърде голям риск.

— Изненадваш ме, майоре. Та нали ти сам ни подсказа посоката. Бих казал първата приемлива посока, която Интерпол и Управлението получават от двайсет години насам. Нима поставяш под съмнение собствените си заключения?

— Не — поклати глава Пит, — напълно съм сигурен в предположенията за подводницата.

— Тогава какво те безпокои?

— Мисля, че залагате всичко на една карта, като съсредоточавате усилията си направо в Чикаго.

— Какво по-добро място има за поставяне на капан?

Пит отвърна бавно и ясно:

— Сто и едно неща могат да се случат за времето от този момент до момента, когато на борда на „Куин Артемиша“ се качат митничарите. Ти сам каза, че три седмици са достатъчни да се претърси градското пристанище. Защо да насилваме нещата? Аз ви препоръчвам настоятелно да съберете повече факти, преди напълно да се подложите на риска.

Закинтус повдигна вежди.

— Какво си наумил?

Пит се облегна на пикапа. Боядисаната в синьо ламарина беше вече нагорещена. Той отправи отново поглед към морето. Набръчканото му лице под начупената му черна коса беше напрегнато. Той пое дълбоко уханния солен въздух на Егейско море и се наслади за миг на приятното усещане. После с неохота върна мислите си към суровата действителност и когато заговори, знаеше, че трябва да направи нещо.

— Зак, имам нужда от десет здрави-прави мъже и един стар морски вълк, който познава на пръсти водите край Тасос.

— Защо? — попита кратко инспекторът.

— Очевидно е, че ако Фон Тил върши контрабандната си дейност от вилата и се свързва с корабите си под вода, той трябва да има тайна оперативна база някъде на това крайбрежие.

— И ти възнамеряваш да го откриеш ли?

— Това е основният замисъл — отбеляза твърдо Пит и погледна Закинтус право в очите. — Е?

Инспекторът замислен си играеше с лулата в ръцете си.

— Невъзможно — отсече той след малко. — Не мога да го позволя. Ти си умен човек, майоре. Досега твоите разсъждения звучаха напълно логично. И никой не оценява повече от мен огромната полза, която имаме от теб. Не мога обаче да поема риска да подплаша Фон Тил. Повтарям: корабът и хероинът трябва да стигнат до Чикаго без никаква намеса отвън.

— Фон Тил е вече подплашен — отвърна с категоричен глас Пит. — Той не може да не ви е забелязал. Английският ескадрен миноносец и турският самолет, които не са изпускали от поглед „Куин Артемиша“ от Цейлон до Егейско море, са твърдо доказателство, че Интерпол е по следите на хероина. Затова ви казвам: спрете го сега, преди още някой от корабите му да натовари или разтовари незаконен товар!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Поиграем?
Поиграем?

— Вы манипулятор. Провокатор. Дрессировщик. Только знаете что, я вам не собака.— Конечно, нет. Собаки более обучаемы, — спокойно бросает Зорин.— Какой же вы все-таки, — от злости сжимаю кулаки.— Какой еще, Женя? Не бойся, скажи. Я тебя за это не уволю и это никак не скажется на твоей практике и учебе.— Мерзкий. Гадкий. Отвратительный. Паскудный. Козел, одним словом, — с удовольствием выпалила я.— Козел выбивается из списка прилагательных, но я зачту. А знаешь, что самое интересное? Ты реально так обо мне думаешь, — шепчет мне на ухо.— И? Что в этом интересного?— То, что при всем при этом, я тебе нравлюсь как мужчина.#студентка и преподаватель#девственница#от ненависти до любви#властный герой#разница в возрасте

Александра Пивоварова , Альбина Савицкая , Ксения Корнилова , Марина Анатольевна Кистяева , Наталья Юнина , Ольга Рублевская

Детективы / Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / ЛитРПГ / Прочие Детективы / Романы / Эро литература
Эскортница
Эскортница

— Адель, милая, у нас тут проблема: другу надо настроение поднять. Невеста укатила без обратного билета, — Михаил отрывается от телефона и обращается к приятелям: — Брюнетку или блондинку?— Брюнетку! - требует Степан. — Или блондинку. А двоих можно?— Ади, у нас глаза разбежались. Что-то бы особенное для лучшего друга. О! А такие бывают?Михаил возвращается к гостям:— У них есть студентка юрфака, отличница. Чиста как слеза, в глазах ум, попа орех. Занималась балетом. Либо она, либо две блондинки. В паре девственница не работает. Стесняется, — ржет громко.— Петь, ты лучше всего Артёма знаешь. Целку или двух?— Студентку, — Петр делает движение рукой, дескать, гори всё огнем.— Мы выбрали девицу, Ади. Там перевяжи ее бантом или в коробку посади, — хохот. — Да-да, подарочек же.

Агата Рат , Арина Теплова , Елена Михайловна Бурунова , Михаил Еремович Погосов , Ольга Вечная

Детективы / Триллер / Современные любовные романы / Прочие Детективы / Эро литература