Средиземноморският храст

Пит се смълча; умът му вече витаеше другаде. Беше все още ранно утро и дърветата край пътя хвърляха дългите си неравномерни сенки на запад. Той шофираше механично. Стотици въпроси, стотици съмнения се въртяха в главата му. Не знаеше откъде да започне. Имаше смътен план, който в най-добрия случай беше рискован, с малки изгледи за успех, подкрепен единствено от непреодолимия му порив да го изпълни. После той автоматически сложи крак върху спирачния педал, намали скоростта и спря пред главния портал на Брейди Фийлд.

Четирийсет минути по-късно той и Джордино се качиха на борда на „Първи опит“. Палубата беше пуста, но от офицерския стол долиташе хор от весел мъжки смях, придружен от писклив женски кикот. Пит и Джордино влязоха вътре и завариха Тери, заобиколена от целия екипаж и научния екип. Беше облечена — или по-скоро разсъблечена — с импровизирани бикини, които създаваха впечатлението, че ще се развържат при най-малкия полъх на морския бриз. Беше се настанила върху масата за хранене — център на вниманието, кралица, заобиколена от обожатели, и съвсем явно личеше, че се радва на всеки мъжки поглед. Смаян, Пит огледа мъжките лица. Беше много проста задача да се отделят лицата на учените от тези на професионалните моряци. Последните стояха кротко и гледаха похотливо щедро изложената на показ женска плът, а в съзнанията им се редуваха порнографски сцени като от филмова лента. Говор идваше предимно от научните работници. Морските биолози, метеоролозите, геолозите — всеки от тях ревностно се стараеше да привлече вниманието на Тери и се държеше като гимназист, в чиято спалня неочаквано е нахлула легендарна кралица на секса.

Командир Гън забеляза влизането на Пит и се приближи до него.

— Радвам се, че се върна. Радистът ни е на път да откачи. От зори получава съобщения по-бързо, отколкото смогва да ги запише. Повечето от тях са адресирани до теб.

Пит кимна.

— Добре, да вървим да прегледаме пощата от моите почитатели. — Той се обърна към Джордино. — Постарай се да откъснеш за няколко минути нашата царица от нейните пламенни ухажори и я доведи в каютата на Гън. Искам да й задам един-два много лични въпроса.

Джордино се ухили.

— Като гледам тая тълпа, вероятно ще бъда линчуван, ако се опитам да го сторя.

— Е, ако нещата загрубеят, извади пистолета си — отвърна язвително Пит. — Но не забравяй да свалиш предпазителя.

Джордино зяпна като риба на суша. Преди да успее да се съвземе, Пит и Гън бяха напуснали помещението.

Радистът, млад чернокож на възраст малко над двайсет години, вдигна поглед, като ги видя да влизат.

— Това пристигна току-що за вас, сър — и той подаде съобщението на Гън.

Докато го четеше, устните на Гън бавно се разтегнаха в широка усмивка.

— Чуй това. „До капитан трети ранг Гън, командващ кораба на НЮМА «Първи опит». Що за проклето стършелово гнездо сте разбъркали вие там в Егейско море. Изпратих ви да проучите морския свят, а не да си играете на стражари и апаши. В резултат на това ви нареждам да окажете всякакво съдействие, повтарям: всякакво съдействие под ваша команда на местните представители на Интерпол. И не се връщайте без проклетия Тийзър. Адмирал Джеймс Сандекър, НЮМА, Вашингтон.“

— Адмиралът май не е бил много във форма — измърмори Пит. — Употребил е „проклет“ само два пъти.

— Моля те, не ме дръж в неведение — каза с мек тон Гън. — Какво съдействие можем да окажем ние на Интерпол?

Пит се замисли за момент. Гън трябва да бъде накаран да вземе критично решение; определено беше твърде рано за разголване на фактите. Пит извъртя отговора.

— Ние може би сме единствената надежда да сразим Фон Тил и неговата империя. Това вероятно означава да поемем известни рискове, но залозите са твърде високи.

Гън свали очилата си и се вгледа отблизо в Пит.

— Колко високи?

— Количество хероин, достатъчно да въздейства на цялото население на Съединените щати и Канада — отвърна бавно Пит. — Сто и трийсет тона, ако трябва да съм съвсем точен.

Лицето на Гън не издаваше никаква изненада. Той спокойно вдигна очилата си към светлината и огледа стъклата за петна. Като видя, че такива няма, окачи роговите им рамки върху ниско разположените си уши.

— Макар да нямам представа, количеството наистина ми се струва доста голямо. Защо не ми каза затова снощи, когато доведе младата жена на борда?

— Имах нужда от повече време и повече отговори, но и в момента все още ми липсват и двете. Но мисля, че попаднах на нещо, което ще намести този налудничав пъзел в съответните контури.

— Все още не разбирам какво очакваш от мен.

— Ще трябва да ударим Фон Тил под кръста, точно под кръста. Става дума за подводно представление. Имам нужда от всеки здрав и прав мъж, който можеш да ми отделиш, снабден с водолазни принадлежности и с оръжие, годно за бой във вода: водолазни ножове, харпуни, неща от този род.

— А ти каква гаранция можеш да ми дадеш, че никой няма да пострада?

— Абсолютно никаква — отвърна кротко Пит.

Гън го изгледа за момент с безизразно лице.