Средиземноморският храст

— Съзнаваш ли какво искаш от мен? Повечето от хората ми на борда на този кораб са учени, а не командоси. Те са същински тигри, когато държат в ръка саломери, колби или микроскопи, но да промушат с нож човек или да изстрелят метално копие с назъбен връх в пъпа му е нещо съвсем различно.

— Добре, а моряците?

— О, те могат да ти бъдат от голяма помощ при сбиване в някой бар, но като повечето професионални моряци те изпитват отвращение към всякаква дейност под водата. Те не могат, или по-скоро няма да си надянат водолазна маска за лице, за да се гмурнат в дълбините. — Гън поклати глава. — Съжалявам, Дърк, но искаш прекалено много…

— Я стига! — сопна му се грубо Пит. — Това не е Литъл Биг Хорн и аз не искам от теб да ми изпратиш Седми кавалерийски полк срещу индианците. Виж какво, на не повече от осемдесет километра оттук един товарен кораб на „Минерва лайнс“ пори водите на Егейско море с товар, който е смъртоносен колкото всяка водородна бомба. Ако това количество хероин бъде изсипано на пазара в Щатите, последствията ще са пагубни. Самата мисъл е направо кошмарна.

Пит замълча, за да даде време думите му да произведат ефект. После си запали цигара и продължи:

— Управлението за борба с наркотиците и митническият отдел ще чакат. Те са поставили капан. Ако, и това е едно голямо „ако“, всичко мине добре, хероинът и контрабандистите, плюс техните нелегални пласьори в Щатите, ще бъдат тихомълком заловени и сложени зад решетките.

— Тогава какъв е проблемът? — настоя на своето Гън. — Къде се вписват в картинката водолазите?

— Нека просто речем, че имам известни съмнения. Фон Тил не е бил спипван с контрабандната си стока, тъй да се каже от десетилетия насам. Нашите правителствени агенти не могат да се качат законно на борда на товарния кораб, докато той не навлезе в териториалните води на Щатите, което ще стане след три седмици. Дотогава Фон Тил може да надуши, че Интерпол действа извънредно потайно. И вместо да се спогоди с момчетата и влезе в капана, той ще трябва да промени курса на кораба в последния момент или да изхвърли хероина в Атлантическия океан. Тогава на агентите и митничарските инспектори няма да им остане нищо друго, освен да играят сами със себе си. Единственият сигурен и безопасен начин е да се спре корабът сега, преди да е излязъл от Средиземно море.

— Нали сам каза, че законно това не може да стане.

— Има един начин — Пит всмукна от цигарата си и изпусна дима през ноздрите си — и той е: да намерим солидни доказателства срещу Фон Тил и „Минерва лайнс“ до утре сутринта.

Гън отново поклати глава.

— Дори тогава качването на борда на кораб в международни води, особено кораб на приятелска държава, може да доведе до неприятни политически последствия. Съмнявам се, че някоя държава ще поиска дори да се доближи до него.

— Има една възможност — каза Пит. — Корабът ще спре в Марсилия за дозареждане. Интерпол ще трябва да действа бързо. Ако те получат необходимите доказателства и извършат щателна законна проверка на документите, ще могат да арестуват кораба в пристанището.

Гън се облегна на вратата и се вгледа проницателно в Пит.

— Значи ти искаш да рискуваш живота на хората, които са под мое ръководство.

— Ами няма как иначе — отвърна Пит със спокоен глас.

— Според мен ти си оставяш отворена вратичка, защото си изпаднал в страхотно затруднение. Аз отговарям пред НЮМА за този кораб и персонала му. Единственото, което ме интересува, е безопасното завършване на експедицията. Не разбирам защо изборът е паднал на нас. Защо Интерпол или местната полиция не проведе свое собствено издирване. Не е никакъв проблем да се намерят водолази на континента.

Започва да става все по-трудно, помисли си Пит. На този етап от играта той не можеше да издаде, че Закинтус е много против Фон Тил да бъде притеснен по някакъв начин. Пит познаваше Гън от малко повече от година, но през това време бяха станали добри приятели. Командирът беше умен човек. Следващата сцена трябваше да се изиграе с хладнокръвие, с голямо хладнокръвие. Пит загледа с подозрение заетия радист, после се обърна отново към Гън.