Средиземноморският храст

— Наречи го съдба, съвпадение или както искаш това, че „Първи опит“ се намира край Тасос в точния момент, за да разкрие безупречно планиран престъпен заговор. Цялата незаконна операция на Фон Тил зависи от използването на подводница, а може би повече от една — не знаем още. Хероинът е най-солидната работа, с която се е заемал някога той. Адски трудно е за проумяване, но той може лесно да улови в мрежата си над двеста милиона долара само с тази пратка. Планирал е всичко толкова добре, че нищо да не може да застане на пътя му. После един ден поглежда през прозореца си и вижда океанографски кораб на не повече от три километра от вилата му. Научавайки, че ти претърсваш водите за някаква легендарна риба, той започва да се плаши. Има голяма вероятност някой от твоите водолази да разкрие базата на операцията му и, което е по-важно, метода му на тайно внасяне на стоката. Той се отчайва. Не може да ви потопи. Последното, което иска, е пълно разследване на потъналия ви кораб. Няма надежда да раздуха антиамерикански бунтове и насилие. Жителите на острова са фермери и рибари, обичащи да се забавляват. Тях никак не ги засяга провеждането на демонстрации срещу научна експедиция. Те дори са ви посрещнали радушно. Местните търговци се възползват от вас. Фон Тил рискува с малки изгледи за успех. Той предприема нападение на Брейди Фийлд, надявайки се, че полковник Люис ще ви нареди да се изтеглите от района с оглед безопасността ви. Когато това не става, Фон Тил насочва вниманието си директно към „Първи опит“.

— Не знам… — заговори колебливо Гън. — Всичко това звучи толкова логично. С изключение за подводниците. Никой цивилен не може да отиде до най-близкия си брокер на яхти и да си купи подводница.

— Единственият начин, по който Фон Тил е могъл да се снабди с подводница, без да привлече вниманието, е да е извадил онази, потънала в плитчините по време на войната.

— Виж, това наистина звучи доста интригуващо — отбеляза Гън. Той беше вече настроен на вълната на Пит. По лицето му се изписа изражението на стар златотърсач, който току-що е намерил карта на тайна златна мина.

Пит продължи:

— Това е работа за професионални водолази. Но докато Интерпол събере свой собствен такъв екип, ще бъде много късно. — Последното беше наполовина истина, но послужи на Пит, за да мине на следващия въпрос. — Сега е моментът. И освен Кусто ти имаш най-добрите водолази и съоръжения в Средиземно море. Няма да ти давам изтъркани сравнения от рода на „ти си надеждата на човечеството“ или че е „по-добре да се рискуват неколцина в името на милиони“. Искам от теб само няколко доброволци, които да ми помогнат да проуча скалите под вилата на Фон Тил. Може и да не открием нищо, но пък от друга страна, може и да се натъкнем на достатъчно доказателства за конфискуване на кораба и хероина и да отстраним завинаги Фон Тил от играта. Дали ще улучим, или не — трябва да опитаме.

Гън не каза нищо; беше потънал в мисли. Пит го изгледа, после хвърли въдицата:

— Ще бъде интересно, ако открием какво стана с жълтия „Албатрос“.

Гън вдигна поглед към него и все тъй замислен задрънча с монетите в джоба си. По-твърдоглав и решителен човек от Пит той не познаваше. Спомни си, че колкото пъти му се е доверявал, никога не се е разочаровал от него. Ако Пит му кажеше, че отива да убие всяка акула в морето, продължи да разсъждава наум Гън, той като нищо щеше да го направи. Погледът му пробяга по влажните и започнали междувременно да се отлепват превръзки на Пит, ръката му отново раздрънка монетите и той се запита какво ли ще си мисли за всичко това утре по това време.

— Добре, печелиш — въздъхна той уморено. — Не се и съмнявам, че ще съжалявам за решението си пред военния трибунал. Но е поне малко удовлетворение да знам, че ще попадна на първите страници на вестниците.

Пит се разсмя.

— Няма да имаш този късмет, приятелю. Каквото и да се случи, ти просто ще си наредил рутинно издирване за събиране на морски видове от подводни рифове. Ако се стигне до неприятен инцидент, можеш да кажеш, че е било нещастен случай.

— Надявам се Вашингтон да повярва.

— Не се безпокой, и двамата с теб познаваме достатъчно добре адмирал Сандекър и знаем със сигурност, че той ще застане зад нас, независимо от последствията.

Гън извади носна кърпа от джоба си и попи потта от лицето и врата си.

— Е, какво искаш от мен от тук нататък?

— Да събереш доброволци. Да дойдат екипирани на кърмата в дванайсет на обяд. Ще им разясня мисията с няколко добре подбрани думи и потегляме.

Гън погледна часовника си.

— Сега е девет часа. Мога да ги събера веднага и след петнайсет минути ще бъдат в готовност да се гмурнат. Защо да чакаме три часа?

— Трябва ми време да поспя малко — усмихна се Пит. — Нямам намерение да задремя на осемнайсет-двайсет метра под повърхността.