Златната кула

Кал погледна Тамара, която си пое дъх и се промъкна в пространството след гущера. Трябваше да вървят настрани, за да напредват, а камъкът притискаше гърбовете и коремите им. Кал чу как Джаспър се оплака, задето е ял толкова мъхове на вечеря.

„Нека не умра заклещен тук — помоли се Кал — и ще сторя всичко по силите си, за да победя Алекс.“

Той чу как Тамара въздъхва облекчено и след миг се измъкна от тясното пространство като коркова тапа. Около него имаше стени от втвърдена вулканична скала, черни и назъбени. Горещината бе нетърпима. Джаспър и Гуенда започнаха да охкат веднага щом излязоха от процепа. В далечината се чуваше как огън пука като гръмотевици.

— Къде сме? — огледа се Джаспър.

Широк коридор минаваше пред две дълги редици с клетки, чиито решетки бяха направени от искрящо злато, в което бяха издълбани огнени символи. Кал бе идвал тук и преди, но беше влязъл през кабинета на Анастасия Таркуин.

— Тук държат Погълнатите от елементите — каза тихо Тамара. — Тази област е за огъня.

— Уорън? — каза Кал. — Какво правиш, Уорън? Как се озовахме тук?

— До всяко място може да се намери таен път — каза Уорън, — а и тук има някой, който иска да те види.

Той се затича по коридора. След миг четиримата ученици го последваха. Беше непоносимо топло и на Кал му се струваше, че всяка глътка въздух изгаря дробовете му. Тамара и останалите също изглеждаха зле. Радваше се, че Пакостник не е с тях — кожухчето от козина щеше да го измъчи.

Повечето килии бяха пълни с неща, които приличаха на горящи клади. Някои бяха сини или зелени, но повечето — червени и златни. В една килия от тавана капеше лава като огнен дъжд, а във въздуха се въртеше огнено колело.

Тамара спря пред празна клетка. Вътрешността беше от почернял камък. Устната й потрепери.

— Раван — каза тя и докосна решетките.

— Сестра ти е свободна.

Гласът изпука зад гърбовете им като самия огън и Кал веднага разбра чий е. Учениците се обърнаха към срещуположната клетка.

Маркус, Погълнат от пламъка, седеше на горящ трон в клетката. Той беше целият от черен пушек, с изключение на двете горящи очи от пламък. Някога бе учител на самия Майстор Руфъс, преди да допусне огънят да го обсеби.

Уорън отиде с писукане в килията на Маркус и се уви около единия пушещ крак, след което се покатери на коляното му. Маркус го почеса по гърба. Уорън притвори очи и замърка. Кал бе виждал много странни неща, но трябваше да признае, че това бие всичко.

— Леле! — смая се и Гуенда.

Кал отиде до решетките на клетката, колкото посмя по-близо, без да се изгори.

— Маркус, трябва ни помощта ти — каза той. — Ти си ни помагал и преди.

— И какво получих в замяна? — запита Маркус. — Останах си в килията.

— Вършел си добро някога — решително напомни Тамара. — Помогна ни да надвием Майстор Джоузеф.

— И сега неговият чирак се надига, по-могъщ от самия него — каза Маркус. — Може би победата е невъзможна, деца на Руфъс.

— Той стана мой учител съвсем наскоро — каза Джаспър. — Само казвам.

— Маркус, какво знаеш за Алекс Страйк? — попита Кал. — За Погълнатия от Хаоса?

— Чух слухове, че такова създание се е появило — каза Маркус. — Първоначално не повярвах. Да бъдеш Погълнат от Хаоса, е да бъдеш победен от Бездната, онуй, което го няма. Празнотата в центъра на бурята.

— Повярвай — каза Тамара. — Аутомотонес също ли се е върнал?

— Мнозина се върнаха — каза Маркус. — Погълнатият бе прокуден в Хаоса, ала успя да пробие портал към нашия свят и да се върне. Със себе си доведе ония, които смяташе, че могат да му помогнат. Великия дракон Аздака. Аутомотонес. Най-свирепите обсебени от Хаоса, запращани в бездната. Всички се върнаха с него.

— А Стенли? — попита Джаспър.

— Кой, по дяволите, е Стенли? — обади се Гуенда.

Дори самият Маркус изглеждаше озадачен.

— Той беше обсебен, верен на Константин — въздъхна Кал, — тоест на мен. Дори не мисля, че се казваше Стенли. Ние му дадохме това име.

— Стенли — повтори Гуенда.

— Забравете за Стенли — каза Тамара. — Маркус, трябва да разберем как се убива Погълнат от Хаоса.

— Да, така е — потвърди Маркус.

— Защо искаше да ни видиш? — запита Кал, потен и ядосан. — Уорън каза, че си го накарал да ни доведе тук.

При споменаването на името му гущерът се покатери върху рамото на Маркус и започна да го масажира, както котките правят, като подаваше език към нагорещения въздух. Кал разбра, че са по-близки, отколкото бе смятал.

— Всъщност ти самият потърси Уорън — уточни Маркус. — Накарах го да ви доведе при мен заради Руфъс. Ако не бях станал Погълнат, Майстор Руфъс нямаше да е така разсеян и нямаше да позволи на Майстор Джоузеф да докопа Константин. Всички носим вина за появата на Врага на Смъртта. Бих искал да изкупя моята, като помогна да надвиете тази нова заплаха.

— Супер! — каза Кал. — Ами помогни ми тогава. Помогни ни!

— Всичко, от което имаш нужда, вече е с теб — погледна го Маркус с горящите си очи.

— Това не ни помага! — каза Кал. — Просто кажи какво имаш предвид! Стига гатанки!

— Късмет, магове! — рече Маркус, а после избухна в колона от пламък.