Златната кула

— Не и като Майстор Джоузеф — отвърна Кал. — Алекс не е врагът на Смъртта. Целта му не е да спре гибелта и страданията. Той иска само сила. Много хора, които са следвали Константин и последователите му, не биха застанали зад Алекс.

— А какъв беше този дракон? — попита Гуенда. — Трябва да е бил елементал на Хаоса, но беше огромен. Дали не беше Аутомотонес? Затова ли ни предупреждаваше Уорън?

— Аутомотонес е съвсем различен гигантски елементал, но след като Алекс се е върнал, никой не знае какво още се е довлякло с него — отговори Тамара. — Трябва да предполагаме, че дори да няма последователи, може да контролира достатъчно чудовища, така че директната атака да е твърде рискована.

— Никой не знае как да спре Погълнат от Хаоса — каза Кал. — Аз дори не знам достатъчно за Погълнатите. Маговете не обичат да говорят за тях.

— Така е — въздъхна Тамара. — Когато сестра ми Раван стана Погълната, семейството ми започна да се държи като че е умряла. Смятаха, че така е по-добре. Но когато имах нужда от помощта й, тя дойде. Все още ме смята за своя сестра.

— А тя човек ли е? — попита Гуенда някак неловко.

— Това няма значение — поклати глава Тамара.

Кал бе видял Раван, докато тя извеждаше него и Джаспър извън Паноптикона, като кула от ужасяващ пламък. А последния път, когато я бе зърнал от разстояние, помагаше на Тамара и Джаспър да се измъкнат от Майстор Джоузеф. Тогава бе ствол от огън.

Не забравяй и бойното поле — каза Аарън. — Появи се и там.

— Алекс е същият боклук, какъвто си беше и преди — каза Кал, — но Раван… Хей, можеш ли да се свържеш с нея?

— Какво имаш предвид? — попита Тамара.

— Можем да питаме Раван за Погълнатите — рече Кал, — за силите и слабостите им. Тя може да ни помогне да разберем как да победим Алекс.

— Маговете все още я издирват — рече Джаспър. — Не им харесва, когато Погълнатите щъкат насам-натам. Ако я хванат, ще я върнат в Магистериума и отново ще я задържат под ключ.

— Няма да им позволим да я хванат — каза Кал и хвърли към Тамара поглед, който се надяваше да изглежда невинен и обнадежден.

— Мда — въздъхна тя, — мога да се свържа с нея. Но ако реши да ни отговори, поема риск. Може да не иска да го направи.

— В момента и без това са ни малки шансовете — каза Кал.

— Междувременно може отново да потърсим Уорън — предложи Гуенда. — Обзалагам се, че той знае повече, отколкото показва.

— Той винаги знае повече, отколкото показва — призна Кал.

— Е — рече Джаспър, — време е да измъкнем истината от него. Трябва да разпитаме гущера. Ще вземем ярка светлина, ще го вържем на стола и ще му кажем, че ще спи с рибите, ако не ни каже всичко, което знае.

— Той винаги спи с рибите — повдигна вежди Тамара. — Поне когато не ги яде.

— Можем да го примамим с чиния храна — предложи Гуенда. — Какво ли ще му е по вкуса?

Те обсъждаха това известно време, след което направиха магия, отидоха до трапезарията, взеха мрежа и преровиха собствените си чекмеджета с боклуци, за да напълнят чиния с нещо, за което бяха сигурни, че би предизвикало интереса на Уорън. В нея имаше пещерни щурци, безоки риби, скъпоценни камъни и мъх с вкуса на захарен памук.

Четиримата тръгнаха из пещерите с Пакостник по петите им, като викаха „Уорън!“, а накрая оставиха чинията и зачакаха.

Нищо не се случи. Джаспър взе да си подсвирква. Гуенда започна да играе морски шах с Тамара.

— Краят е по-близо… — каза на висок глас Кал с надеждата малкият гущер да не може да се сдържи да завърши любимото си изречение.

— Какво? — попита Гуенда и после извика, когато Уорън излезе от сенките.

Той измина най-краткия път до чинията и лапна един щурец.

— Вкусно! — каза Уорън. — Много благодаря за хубавата храна.

— Уорън — каза Кал, — нуждаем се от помощта ти.

— Уорън отгатна това. — Гущерът изяде още няколко щуреца, пренебрегвайки мъховете. — Видели сте Погълнатия от Хаоса, нали? Вече знаете за какво ви предупреждаваше Уорън.

— Да, знаем — каза Кал.

— Но за в бъдеще бихме се радвали на по-конкретни предупреждения, да знаеш — каза Джаспър, който напълно се провали в опита си да хване Уорън и да го разпита. — Казвай какво имаш предвид, но без заобикалки.

Гущерът го погледна мрачно и изяде последния щурец.

— Елате с Уорън. Искам да ви покажа нещо.

— Той винаги ли говори за себе си в трето лице? — прошепна Гуенда, докато следваха Уорън.

— Невинаги — отвърна Кал. — Непостоянен е.

Гуенда промърмори нещо от сорта, че не може да повярва как се е включила в това. Беше късно, а коридорите бяха мрачни от затъмнената светлина. Не срещнаха ученици, докато бързаха подир яркия гущер, който завиваше толкова ловко, че скоро всички изостанаха. Кал усещаше, че спътниците му се чувстват неловко, докато земята около тях се спускаше надолу и стените се покриха с влага. Сякаш чувстваше тежестта на цялата планина над главата си.

Стигнаха до проход, който приличаше повече на процеп в скалите. Беше ужасно тесен. Уорън се провря през него, като очевидно очакваше останалите да го последват. Пакостник, който не можеше да мине, започна да обикаля разтревожено пред входа.