Златната кула

Когато огънят затихна, в клетката беше само Уорън. Скъпоценните камъни по гърба му блестяха по-ярки от всякога.

— Сега ще ви върна у дома — каза малкият гущер и се затича пред тях, без да чака отговор, като ги остави да подтичват зад него.

— Това беше Майстор Маркус — каза Гуенда задъхано. — Не мога да повярвам, че го познавате. Нито че току-що говорихме с него. Той е легенда. И то ужасна. Ужасна легенда.

— Аха — каза Джаспър. Изглеждаше леко пребледнял. — Толкова сме готини!

Кракът на Кал го болеше, докато се катереше по тунелите. Беше му горещо и въобще не се чувстваше готин. Пред Асамблеята се бе държал така, сякаш без проблем може да намери начин да спре Алекс. Но докато се насочваха към не толкова задушните части на Магистериума, усети как го обзема отчаяние.

Ще се оправим — каза Аарън, но изглежда и сам не бе сигурен в това.

Уорън се спря и се спусна на една скала над поток, който минаваше през пещерите. Бяха се върнали сред познати части на Магистериума.

— Краят настъпи — каза Уорън.

— Чакай — отвърна Гуенда, — мислех, че е по-близо, отколкото си мислим.

— Краят настъпи — повтори Уорън, а после изчезна в сенките.

— Винаги ли го казва? — обърна се Гуенда към Кал. — Кажи ми, че това е нормално.

— Ами не е — отвърна Кал.

— Забрави загадките на Уорън — каза Тамара, като изтупа униформата си и отметна кичур коса зад ухото си. — Може би го мислим прекалено много. Може би просто ни трябва оръжие.

— Какво оръжие? — погледна я Джаспър.

— Това трябва да разберем — отвърна му тя с пламенен поглед.

* * *

След няколко часа вече бяха покрили масата, дивана и голяма част от пода в общата стая с книги, които взеха от библиотеката. Пред всеки имаше купчина за прелистване в търсене на оръжия, които биха могли да свършат работа срещу Алекс.

Оказа се, че маговете са направили много неща през годините, макар малко от тях да можеха да се сравняват с Алкахеста, който можеше да убива владеещите Хаоса със собствената им магия и който Алекс бе модифицирал, за да открадне Макаровите сили на Аарън, но после, за щастие, бе унищожен. Повечето бяха полезни, но скучни предмети, като ножове, които се връщаха в ръката на човека, който ги е метнал. А други бяха просто странни.

— Намерих брадва, която при всяко хвърляне обезглавява три гълъба — намръщи се Джаспър и вдигна очи от книгата, която четеше, — но кой би измислил подобно нещо?

— Някой, който не може да понася гълъби — прозя се Гуенда.

Точно тогава на вратата се почука. Кал стана да отвори и видя няколко ученици от Първата година, сред които бяха Аксел и момичето, отмъкнато от дракона.

— Просто исках да ти благодаря — каза Аксел, — понеже си страхотен.

— Аз съм Лиза — каза момичето и подаде една рисунка на Кал. — Искахме да знаеш, че никога няма да повярваме на лошите неща, които казват за теб. Ти си супер и ни спаси, а аз нарисувах картинка за това.

Кал взе картината и я зяпна. Не можеше да отрече, че наистина е добре нарисуван. Лицето си бе неговото, ала тялото бе далеч по-мускулесто и освен това ризата му бе разкъсана, за да разкрие плочките му.

— Ъъъъ… — изломоти смутен.

Тамара взе листа от ръцете му.

— Това е невероятно — каза тя с ентусиазъм, за който Кал бе сигурен, че е подигравателен. — Наистина си талантлива. Ще я окачим на стената.

— Не, няма — отвърна Джаспър, който щеше да се влюби в картинката, ако беше за него.

Благодари им — каза Аарън. — Кажи им, че рисунката е страхотна.

Предвид това, че Селия разправяше наляво и надясно колко зъл е Кал, той не можеше да си позволи грубо отношение към феновете си. Може би тези малчугани от Желязната година щяха да му помогнат да си върне подкрепата на останалите ученици.

— Благодаря ти — каза той на Лиза. — Страхотна е.

— Наистина — съгласи се Тамара.

— Просто искахме да знаеш — каза Аксел, — че каквото и да ти потрябва, ние сме насреща. Наистина. Готови сме на всичко.

— Толкова сте сладки! — възкликна Тамара, но Кал се усмихна доволно.

Е това вече бе дар, с който знаеше какво да прави.

— Това е страхотно! — каза той. — Както виждате, ние сме много заети. Защо не ни вземете малко пай от лишей с вкус на пица от трапезарията! Освен това ми трябват следните книги от библиотеката…

— Кал! — прекъсна го Тамара.

Той я погледна невинно и каза на децата:

— Може би засега стигат и лишеите с вкус на пица.

— Те не са ти лични слуги — заяви Тамара.

— Може да установиш, че са — каза Кал, а после си призна. — Мисля, че печеля точка за Черен лорд.

— Какво? — попита Тамара.

— После ще ти кажа — отговори той, като осъзна, че може би не иска тя да узнае за точките на Черния лорд. И определено не искаше те да се броят от гледащите го по особен начин Джаспър и Гуенда.

Ако в тези книги няма оръжие, ще трябва да подходим сериозно — каза Аарън. — Знам, че не искаш да се ровиш в спомените си, но те може да са едничката ни надежда да победим Алекс.