Златната кула

Няма да помогна никому, ако отново се превърна във Врага на Смъртта — помисли в отговор Кал.

Липсваха му дните, в които вярваше, че да излъже на изпит или да открадне последното парче пица, е достатъчно, за да стане злодей. Спомените бяха опасни и опасно изкусителни. Какво щеше да стане, ако спасеше света, но изгубеше себе си? А и ако станеше Константин дали изобщо щеше да иска да победи Алекс?

Кал залегна отново над книгите, но с всяка прелистена страница усещаше, че вариантите пред него намаляват.

* * *

Докато прегледат всички книги, пайовете от лишеи се бяха превърнали в далечен спомен. Бяха ядосани и гладни.

Накрая Гуенда се изправи и протегна ръце над главата си.

— Добре — каза тя, — трябва ни почивка.

— Смяташ ли, че Алекс си почива? — попита Джаспър. — Злото не знае почивка!

— Но ние не сме зли. Гуенда е права — отвърна Тамара. — Нека отидем до Галерията да поплуваме. Трябва да оставим умовете ни да си починат и да видим дали няма да ни хрумне нещо ново.

— Захарта може и да помогне — съгласи се Кал, — особено с кофеин.

— Хубаво тогава — каза Джаспър, след като осъзна, че всички са срещу него, — но няма да окачаме онази рисунка на Кал на стената.

— Съгласна — отвърна Тамара. — Ще я окачим на хладилника.

И го направи.

* * *

Изненадващо Галерията бе пълна с ученици. Кал мислеше, че след травматичните изживявания от предишния ден, особено смъртта на Майстор Рокмапъл, мястото ще е тъмно и угнетено. Но вместо това бе претъпкано с хора, които викаха и отчаяно опитваха да се излъжат, че си изкарват добре.

— Отрицание — сви рамене Тамара, докато се оглеждаше наоколо и виждаше как децата скачат в топлите и студените басейни от скалите.

Бяха извадили меки дивани от златно кадифе и един тон студенти се бяха излегнали отгоре им. Пиеха напитки в ярки цветове — синьо, зелено, оранжево и розово.

— Хората имат нужда да се разсеят, нормално е.

Гуенда и Джаспър вече бяха отишли до дългия каменен бар със закуски и пълнеха чиниите си със сладки и хрупкави сухи лишеи с вкус на начос. Кал взе един студен чай, а Тамара — чаша с нещо, пълно с ягоди и огромни лишеи.

Всички се насочиха към меките дивани, когато Кал внезапно спря. Селия седеше там с Чарли и Кай. Беше с жълта блуза на цветя и се смееше. Изглеждаше щастлива и хубава — поне до момента, в който не се обърна към него. Тогава лицето й замръзна.

— Може би трябва да идем някъде другаде — промърмори Кал.

— Виж кой имал нахалството да се покаже тук — обади се някой.

Не беше Селия, а момче с дънкова риза и плувки, с червена коса и дълги тънки крака. Кал смяташе, че го познава, но не бе сигурен.

Това е Колтън Маккармак — каза гласът на Аарън в главата му. — Беше приятел на Дженифър Мацуи, преди тя да умре.

Кал усети студена буца в стомаха си. Той бе върнал Джен Мацуи към живот като обсебена. Не го беше сторил съзнателно, но бе ужасно.

— Вижте, не искам неприятности — вдигна ръка Кал, — ще седнем някъде другаде.

— Неприятности ще има, докато си в Магистериума — обади се момичето до Колтън. Тя беше с къса черна коса с боядисан в яркосиньо бретон.

Йен Ли — каза Аарън. — Гаджето на Колтън.

Ти ВСИЧКИ ли в Магистериума познаваш? — попита Кал с раздразнение.

Хей, опитвам се да помогна — ядоса се и Аарън.

— Вие бяхте гъсти с Алекс, нали? — приведе се напред Колтън.

— Какво искаш, Колтън? — настоя Тамара, опряла ръце в бедрата си. — Алекс се престори на наш приятел и уби Аарън, който бе противотежест на Кал. Със сигурност не сме му големи фенове.

— Оставете Кал на мира — обади се Кай, който изглеждаше леко смутен и се прокашля. — Видяхме как спаси онези деца. И унищожи магията на Хаоса, призована от Алекс Страйк. Очевидно е на наша страна!

— Прекалено очевидно — отвърна Колтън. — Алекс вече получи каквото искаше. Мисля, че е било нагласено да изглежда, че Кал се бори с Погълнатия, а всъщност двамата са съюзници!

— Съюзници? — повтори Джаспър. — Кой може да повярва на такава глупост?

— Ами ти? — обърна се Колтън към Джаспър. — Татко ти не беше ли с Майстор Джоузеф? Държиш се, все едно имаме причина да смятаме, че си лоялен към маговете, ама когато Кал се измъкна от затвора, го чакахте двамцата с Тамара. А пък Кимия, сестрата на Тамара, е гадже на Алекс. Всички знаят, че сте покварени като него!

Джаспър се сви при споменаването на баща му, а ярост изпълни сърцето на Кал.

— Я се разкарай! — сякаш излая той. — Никой не е съюзник на Алекс. Джаспър дори не ми е такъв фен и смятаме да рискуваме живота си за вас, така че ако не искате да се биете вместо мен с Погълнатия, може би ще е по-добре да ни оставите на мира!

— Селия е права за теб — каза Колтън. — Не може да ти се има вяра. Нито на теб, нито на хората около теб.

С тези думи той се отдалечи, следван от гаджето и приятелите си.