Златната кула

Кал и останалите се запътиха към стаите си с натежали сърца. Гуенда, която не бе спомената от Колтън и не бе обвинявана в злодеяния, вероятно в момента претегляше възможните предимства и недостатъци на това да е техен приятел. Кал бе почти сигурен, че сметката не излиза в негова полза.

Глава десета

Когато отвори вратата с едно махване на гривната си, Кал видя, че каменната стена гори. След миг огънят започна да изписва букви.

Да се срещнем на мястото в часа на твоята възраст.

Буквите се превърнаха в пепел и после изчезнаха, като не оставиха нищо след себе си.

— Още безумия — каза мрачно Гуенда.

— Това е съобщение от Раван — обясни Тамара. — Тя общува с огън, това е езикът й. А и почеркът е нейният.

— Добре — каза Джаспър, — но как може да разберем какво има предвид?

— „Мястото“ вероятно е същото, на което я срещнахме миналата година — предположи Тамара. — Дворът на Магистериума.

— Навън? — попита Гуенда.

— Ами „часът на твоята възраст“? — зачуди се Тамара. — Дали няма предвид рождения ми ден?

— Или часът, в който си родена? — намеси се Джаспър. — Но откъде можеш да знаеш това, освен ако не звъннеш на майка си, разбира се.

Шестнайсет часа — каза Аарън.

Кал отвори уста да каже, че Аарън е разбрал какво има предвид, но си спомни, че това ще е грешка.

— Четири следобед — каза вместо това, — понеже тя е на шестнайсет.

— Но това ни дава само двайсет минути! — възкликна Гуенда и всички се втурнаха навън.

Кал повика Пакостник. Той вече не бе обсебен от Хаоса, но никога не се знаеше кога може да ти потрябва верен вълк. Тичаха по коридорите на Магистериума към Портата на Мисиите. Когато излязоха навън, Кал нямаше как да не си спомни за пристигането на Алекс на гърба на дракона, най-вече защото в далечината строяха тъпата му кула. Магове хвърчаха във въздуха, повдигаха каменни блокове с вълшебство, поставяха ги един върху друг и укреплението растеше. Може и да бе нелепо, но го строяха, а времето на Кал изтичаше.

— Това е мястото — каза Тамара, когато пристигнаха в горичката.

Покатери се на една скала и седна.

Зачакаха, опивайки се от мириса на борови иглички. Някъде в далечината зави вълк и Пакостник наостри уши.

Раван се появи внезапно, като искра, издигнала се от огнище. На Кал му заприлича на обикновено момиче въпреки огнения ореол и това, че лявата й ръка бе цялата от пламък като горящ Алкахест. Очите й горяха, а косата й сипеше искри. Но имаше фигурата на момиче, а Кал се смути, когато видя приликата с Тамара. Побиха го тръпки — сам не беше наясно защо.

Понеже се ужасяваш само при мисълта нещо подобно да се случи с Тамара — каза Аарън. — А това е защото харесваш Тамара. Влюбен си в нея.

Я не ми се бъркай в личните дела — помисли си Кал. — Не ти влизат в работата.

Докато съм тук, влизат. Освен това се надявам да ви се получи.

— Раван — изправи се Тамара, осъзнала, че в момента тя е неофициалният говорител на групата, — благодаря ти, че дойде.

— Ти си ми сестра — каза Раван, а от устата й се посипаха искри, докато говореше. — Искаше да дойда, ето ме. Какво има?

Тамара започна да си играе с гердана си.

— Трябва да разберем как се убива Погълнат.

Раван се изсмя. Звукът бе като гърмящи фойерверки. Джаспър отстъпи няколко крачки назад. Очевидно се притесняваше да не го подпалят.

— Защо ми е да ти казвам това?

— Защото в противен случай Алекс Страйк ще убие мен, а също и Кимия — отвърна Тамара.

Раван спря да се смее и се надвеси, цялата в пламъци, докато Тамара обясняваше какво се случва: строежът на кулата, исканията на Алекс, неспособността на Кал да го нарани с Хаоса.

— Не искаме да нараняваме друг Погълнат — довърши Тамара, — но трябва да се отървем от Алекс, Раван. Иначе той може да убие много хора.

— Виждам — каза Раван. — Веднага ти казвам, не съм чувала за Погълнат от Хаоса досега. Погълнатите се убиват като останалите елементали — унищожава ги противопоставящият им се елемент. Аз мога да бъда убита от воден Погълнат или много водна магия, която да угаси пламъците ми завинаги.

Внезапно гласът й сякаш се изпълни с ужас.

— Хаосът обаче…

— Противоположността на Хаоса е човешката душа — каза Кал. — Няма такова нещо като Погълнат от душата.

— Не може и да има — отвърна Раван. — Няма как човек да бъде погълнат от собствената си душа. Това е като да бъдеш убит от живота.

— Какво да правим тогава? — попита Гуенда. — Не може да го целим с души!

— Не зная — отвърна Раван. — Ако можех, щях да ви помогна.

Тамара изглеждаше съкрушена.

— Ако чуеш други елементали или Погълнати да говорят как може да се отървем от Алекс, кажи ми, моля те!

— Ще го направя, малка сестрице. Пази се. Потрябвам ли ти, ще дойда отново.

С тези думи Раван избухна в огнено торнадо, завъртя се във въздуха и се разпадна на искри, все едно никога не е била тук.