Златната кула

Гуенда стана и тръгна към вратата. Кал въздъхна. Предполагаше, че е трябвало да очаква това.

— Къде отиваш? — попита Джаспър.

Кал искаше да му каже да млъкне и да не кара Гуенда да разкрива ужасното нещо, което си мисли, понеже Кал нямаше нужда да го чува. Но не го направи, защото не искаше и Джаспър да си тръгне. И особено много не искаше Тамара да ги последва навън.

Гуенда обаче се върна след миг с дебела книга със заглавие „Макарите през историята“.

— Добре — каза тя и очите й заблестяха игриво, — ти ли си бил Чудовището от Морвония?

— Май не, като се замисля — отвърна Кал. — Поне не помня такова нещо.

— Пропуснал си някои от злите магове през историята значи — каза Тамара.

— Качулатия Сокол? — попита Гуенда.

— Да, за съжаление.

Веждите й подскочиха. Тамара се наведе да види страницата, която четеше Гуенда.

— Гадост! — каза тя. — Пише, че е използвал магията на Хаоса, за да смачка вътрешностите на жертвите си. Гнусно като магически миксер.

— Ям в момента! — каза Джаспър с пълна с лишеи уста.

— Ами Людмила от Прага? — попита Гуенда.

— Определено да — кимна Кал.

— Хвала! Тя е изпратила рояци пчели срещу мъжете на Прага, понеже един от тях се развел с нейна приятелка — засмя се Гуенда.

— Няма какво да хвалите Черните лордове — каза Джаспър и се обърна към Кал. — Виж сега. Много неща сме преживели заедно. Толкова много, че реално не ми пука кой точно зъл магьосник си бил в миналия си живот.

— Животи — поправи го мрачно Кал.

— Минало-заминало — каза Джаспър.

— Но си бил Константин Мадън — отвърна Гуенда, — нали?

— Да, но не съвсем. Изглежда, оригиналният зъл маг Маугрис е проследил Константин, след като той става Врагът на Смъртта. Скочил в тялото му и никой дори не забелязал разликата, понеже Константин вече бил доста гаден. Това обаче обяснява защо никога след това не опитал да възкреси Джерико, а само го преместил в мавзолей. На Маугрис не му е пукало.

— Не мога да си представя спомени на такъв човек да се стоварят в главата ми по такъв начин — потрепери Тамара. — Нищо чудно, че беше толкова дезориентиран.

Представа си няма даже — каза Аарън.

Кал кимна. Нарочно не беше казал, че ако душата му е започнала живота си в тялото на някой на име Маугрис, тогава спомените не му принадлежат. Принадлежаха му и още как, макар да му се искаше да не е така.

— Има обаче още нещо — добави той — аз… искам да кажа Маугрис… е живял наистина дълго. Видял е много неща. Включително друг Погълнат от Хаоса.

За миг замълчаха и го загледаха.

— Сериозно? — попита Гуенда. — Да не се бъзикаш? Маугрис е виждал Погълнат от Хаоса?

Кал кимна.

— Знаеш ли как може да спрем Алекс? — попита Тамара.

Тя буквално беше затаила дъх.

— Има начин — каза той. — Маугрис успял да филтрира Хаоса от Погълнатия, с който се е бил. Според правилата на алхимията му трябвали четирима Погълнати от четири различни елемента, за да го направи. Но ако можем да филтрираме Хаоса от тялото на Алекс, може да се бием нормално.

Аз искам да го набия нормално — каза Аарън. — Да му смачкам тъпата физиономия.

— Значи ще оживее? — попита Тамара.

Кал не можа да прецени дали не е разочарована от това, но кимна.

— Ако бе погълнат от повече време, нямаше да има много останало от него, но мисля, че пак ще е достатъчно силен, за да е опасен. Не забравяйте, че той си остава Макар.

— Значи и той може да го направи — каза Джаспър. — Може да скочи в друго тяло, докато умира, като този Маугрис.

— Ама той не знае как се прави това — възрази Кал.

— Не знаел той. Мисли като Черен лорд, Кал! — каза Джаспър. — Той знае какво е направил Константин Мадън. Знае как е оцелял след Леденото клане.

— Джаспър е прав — кимна Тамара. — Трябва да сме много внимателни.

В главата на Кал се зароди смътна идея.

— Поне имаме план — каза Гуенда, която си взе газирана напитка и отпи от нея. — Мислех, че никога няма да измислим такъв. Това всъщност си е вълнуващо.

Джаспър поклати глава, все едно му е мъчно за благоразумната Гуенда от миналото.

* * *

Кал помисли, че след като е бълнувал в несвяст пет дни, няма да може да заспи, но се оказа, че след яденето и приказките е изтощен. Виденията не му бяха позволили да си почине. Но за щастие тази нощ спа, без да запомни сънищата си.

Когато звънецът удари, той се изправи, протегна се, почеса Пакостник и отиде до общата стая. Майстор Руфъс беше там и го чакаше.

— Калъм — каза той, — радвам се да те видя на крака. Всички се страхувахме за теб, което напоследък става обичайното ни състояние. Много рискове поемаш след смъртта на Аарън. Колко пъти прекали с магията си? Колко пъти прави магия, която би била опасна даже ако имаше противотежест, каквато в момента нямаш?

Кал погледна към пода.

— Избери си друга противотежест и го направи скоро. Този човек няма да е Аарън, но може да ти спаси живота.

Кал пак не продума.

— Не мога да ти кажа да внимаваш повече, не и когато Асамблеята те изпраща срещу Алекс — тежко въздъхна Майстор Руфъс, — но ако го правиш, защото се чувстваш виновен…

— Не е така — бързо отвърна Кал.