Златната кула

Едно момче с жълта мушама явно се беше хлъзнало въпреки всичките перила и предпазни мерки. Беше паднало в течение, което се пенеше около скалите, и бе отнесено, завъртяно от водата като листо. Изчезна за миг под водата, после отново излезе на повърхността. Кал не можеше да прецени дали е в съзнание, или не, нито колко силно се е ударило в скалите.

— Трябва да направим нещо — викна Тамара и изтича до ръба.

— Опитай да го вдигнеш. Двамата с Джаспър ще се съсредоточим в успокояването на водата. Гуенда, направи така, че никой от останалите да не забележи — каза Кал.

Джаспър кимна. Гуенда сбърчи лице съсредоточено и усили мъглата, за да ги скрие. След това усили и две от дъгите, така че да са достатъчно красиви, за да разсеят зяпачите. Това може би нямаше да попречи на семейството да забележи какво става, но означаваше, че никой друг няма да гледа.

Кал никога не беше показвал особено добри умения с водната магия, но сега се пресегна с нея и опита да овладее потока на теченията, за да разчисти пътя на Тамара. Видя, че Джаспър е съсредоточен в забавянето на водата около момчето, което бавно се надигаше във въздуха и плуваше към тях. То отвори очи и ги погледна, но когато го направи, Кал видя, че те са пълни с вода. Магията на Тамара го приближаваше, но с това той все по-малко и по-малко приличаше на момче. Кожата му се размърда и стана прозрачна, все едно изобщо не бе направено от плът. После се разпадна на локва, в която нямаше дете, а само един жълт мушамен дъждобран.

— Какво стана? — извика Джаспър.

От водата се изстреля гейзер и от него се появи човекоподобна фигура.

— Преминахте изпитанието ми — избълбука тя. — Кажете сега какво искате?

— Лукас, позна ме кой съм, нали? — попита Алистър.

— Алистър Хънт. — Мъжът бе прозрачен, но водата оформи ясна картина на чертите му, дори неясните очертания на къдрава коса. — Отдавна не сме се виждали.

— Това са синът ми и негови приятели. Идваме да те помолил за една услуга — каза Алистър.

— Услуга?

— Нуждаем се от помощта ти. Появил се е Погълнат от Хаоса, който иска да заеме мястото на Константин Мадън и да зароби света на маговете.

— Иска да нарани много хора — каза Джаспър, — може би и да унищожи човечеството.

— И какво мога да направя аз по въпроса? — попита Лукас.

— Ако застанеш заедно с още трима Погълнати, ще можеш да филтрираш Хаоса от него — каза Кал. — Отново ще бъде само маг и ще можем да го победим. Татко ми каза, че си се борил във войната. Алекс е последният от слугите на Константин с реална сила. Когато бъде победен, войната най-после ще свърши.

— Воювах в миналото, когато бях човек — каза Погълнатият, — ала вече не съм.

— Можеш да живееш където поискаш — каза Тамара, — но си избрал това място.

— Харесвам Ниагара. Допада ми силата на водопада и течащата вода.

— И хората — допълни Тамара. — Можеше да си в морето, далеч от всички останали. Или в някоя от големите реки на света. Можеше дори да избереш откъснат от света водопад. Ти обаче си избрал място, където винаги има хора. Подложи ни на изпитание, като ни показа човешко дете, изпаднало в беда. Мисля, че въпреки всичко още те е грижа за хората.

— Може би е така — завъртя се бавно във водата Лукас. Гуенда и Джаспър го гледаха с почуда. — Права си, че идеята човечеството да бъде унищожено не ми допада. Ще ви помогна.

Раменете на Кал се отпуснаха от облекчението.

— Страхотно — каза той. — Познаваш ли други Погълнати? От други елементи?

— Струва ми се, че планът ти е зле измислен — намръщи се Лукас.

— Раван, Погълната от огъня, вече е на наша страна — каза бързо Тамара. — Трябват ни само Погълнати от земята и въздуха.

Лукас се замисли и издаде звук като плясък на вода.

— Може би Грета — каза той. — За последно чух, че живее в дупка близо до земята.

— Грета Кузмински? — попита Алистър. — Станала е Погълната от земята? Защо? Пръстта ли е обичала, или е мразела хората?

— Мрази хората — каза Лукас. — Беше предадена от Асамблеята. Бяха готови да обещаят всичко, за да се бие на тяхна страна срещу Константин, но след примирието не изпълниха нито едно от обещанията си. Ще ви кажа къде точно може да я намерите, но ще ви е трудно да я убедите, както направихте с мен.

— Страхотно — каза Гуенда. — Знаех си, че това е прекалено лесно.

— Не познаваш ли друг земен Погълнат? — попита Джаспър. — Някой по-дружелюбен?

— Не — отвърна Лукас.

После, както бе обещал, даде подробно упътване как да намерят Грета. Кал опита да го запамети.

— Късмет ви желая. Когато сте готови, докоснете водата и произнесете името ми. Така ще ме призовете при себе си.

С тези думи той се разпадна във водата, като се превърна в пяна и мъгла.

* * *

По пътя към колата Тамара изстискваше плитките си, а на Кал му се струваше, че подгизналите му дрехи тежат петдесет кила. След като се озърна, за да е сигурна, че никой не я гледа, Тамара призова достатъчно огнена магия, за да създаде миниатюрно огнище, на което всички да се стоплят. (Освен Пакостник. Той подскачаше наоколо и се отръскваше от водата.)

— Коя е тази Грета? — попита Кал баща си. — Да не ти е старо гадже?