Златната кула

— Гадна съученичка. Предполагам, че не се е променила особено.

Алистър протегна ръце към огъня. Изглеждаше замислен за нещо.

— Жалко, че е чак в Тампа. Дълъг път ви предстои.

— Не трябва ли да кажеш „ни предстои“? — изненада се Кал.

— Мисля, че се сещам за един Погълнат от въздуха — поклати глава Алистър. — Но няма време да го търсим заедно. Няма да се приберем навреме. Вие ще трябва да убедите Грета. Аз ще ви чакам в Магистериума.

— Искаш да взема колата? — попита Кал.

Фантомът бе най-ценното притежание на Алистър, той се грижеше за него, като го лъскаше и ремонтираше всеки уикенд. Кал не можеше да повярва, че баща му би му го поверил.

— Просто бъди внимателен — каза Алистър и извади пачка с банкноти от по двайсет долара, а след това бръкна в джоба си да извади ключовете. — Ти си добър шофьор и свястно хлапе. Ще се оправиш.

Кал погледна ключовете и парите. Помисли си дали да не предложи да полетят, но знаеше, че със собствената си магия нямаше да стигнат далеч, а нямаха време да издирват елементал, който да ги пренесе. Попита баща си:

— Какво ще правиш?

— Имам приятел, който да ме откара. Не се тревожи. Ще бъда в Магистериума с Погълнат от въздуха в уреченото време.

Той потупа Кал по гърба, а после промени решението си и го прегърна силно.

— Почти приключихме.

Алистър го пусна и махна на другите. После засвирука и тръгна през паркинга към пътя.

— Мислите ли, че наистина може да убеди Погълнат от въздуха? — попита Гуенда.

— Да се надяваме — каза Кал, като седна на шофьорското място и хвана волана.

За последно бе седял на това място като малко момче. Тогава се преструваше, че шофира, като бръмчеше уста.

Тамара седна до шофьора и остави Гуенда на задната седалка с Пакостник и Джаспър.

Кал завъртя ключа и натисна педала на газта.

Помниш ли, когато трябваше да карам, понеже ти знаеше как? — попита Аарън.

Още не съм сигурен, че знам как — помисли в отговор Кал.

Тамара пусна радиото, докато Кал внимателно излезе от паркинга и насочи колата към пътя.

— Имаш книжка, нали? — попита Гуенда.

— Условно — каза той.

— Какво трябва да означава това? — попита тя разтревожено.

— Пробна е — каза той. — Не съм се обучавал много в затвора, по време на отвличането и после когато едва не умрях.

Това не успокои Гуенда, но Джаспър не изглеждаше разтревожен. Той погали Пакостник и погледна през прозореца.

— Обичам пътуванията — каза той, докато гледаше променящия се пейзаж — и игрите на път. Трябва да пробваме някоя.

Гуенда го удари по рамото.

— Оу! — извика той.

— Удари другарчето си — усмихна се тя. — Какво? Мислех, че харесваш игрите на път.

Той се протегна и я погъделичка под мишницата, като я накара да избухне в смях. Пакостник излая и опита да се премести.

— Гуенда е страхотна — каза Кал на Тамара, като ги гледаше в огледалото. — Най-сетне някой, който харесва Джаспър дори по-малко от мен.

Тамара завъртя очи, все едно е казал нещо идиотско. Кал нямаше представа какво толкова глупаво е казал, но не искаше да си го признае, затова остана загледан в пътя.

Може би ревнуваше. Не искаше той да прави комплименти на друго момиче. Но пък не изглеждаше особено разтревожена. Беше се облегнала на прозореца и гледаше минаващите покрай тях коли леко усмихната.

След няколко часа обаче вече никой не се усмихваше. Бяха уморени, неспокойни и гладни. Пътят минаваше обратно по маршрута, по който бяха дошли, пак през Пенсилвания, а после през Западна Вирджиния, Вирджиния, Северна и Южна Каролина, а накрая през Джорджия и Флорида. Щеше да им отнеме почти едно денонощие — осемнайсет часа — за да стигнат навреме. Кал пресметна, че могат да го разделят на два дълги дни каране с преспиване в хотел.

Накрая спря на паркинга на един „Тако Бел“. Ролс-ройсът потрепери леко, когато угаси двигателя му, и това притесни Кал. Надяваше се да не му се наложи да поправя прочутата с капризите си кола.

— Задникът ми е изтръпнал — каза Тамара, когато излезе от колата. — Да си вземем храна за вкъщи и да намерим място за сън.

Всички умираха от глад, затова се върнаха с олюляване до колата, натоварени с газирани напитки и пликчета с такоси. Джаспър опита да намери хотел през телефона си, което доведе до много крясъци и грешни завои, след които Кал трябваше да променя посоката наново. Накрая стигнаха до хотел „Червеният покрив“ и Джаспър използва кредитната карта на баща си, за да ангажира трите свободни стаи.

— Тамара и Гуенда ще спят заедно — обяви той — аз и Кал ще имаме собствени стаи.

Последваха викове на недоволство, но Джаспър поясни, че той е платил за стаите и затова ще има собствена, а ако някое от момичетата иска да спи в една стая с Кал, това си е тяхна работа. Накрая ядоха студени такоси и начоси в двора на хотела, докато слънцето залязваше в далечината.