Златната кула

Гуенда, Джаспър и Кал призоваха въздушната магия, докато Тамара се пресегна към земната. Кал се съсредоточи във въздуха, бутащ колата, който образува почти солиден лист между калта и метала. С отвратителен жвакащ звук колата отскочи от блатото и бе избутана на около метър до края на черния път, а после и безцеремонно изпусната надолу, когато изтеглиха магията си.

При дрънченето и стърженето на метала, когато ролсът удари земята, Кал направи гримаса. Дали щеше да остане в движение? Колко пукнатини се бяха появили?

В момента нямаше време да мисли за това.

— Насам — каза Джаспър, без да изпуска телефона си.

Последваха го по пътеката до реката, заслушани в жуженето на насекомите, квакането на жабите и постоянната птича песен над тях.

Влажната жега тежеше на гърбовете им, а комарите летяха на цели облаци, като издаваха мъчителен високочестотен шум. Кал беше споходен от неприятната мисъл, че Лукас ги е пратил за зелен хайвер. Може би Грета не съществуваше.

Джаспър спря и разтърси телефона.

— Какво става? — попита Тамара.

— Няма сигнал — каза той, след като го разтърси отново.

— Шегуваш се — каза Гуенда. — Какво ще правим сега? Близо ли сме изобщо? Имаш ли представа накъде трябва да вървим?

— Натам — каза Джаспър и махна неопределено през водата към една горичка.

— Грета! — извика Кал, като накара няколко птици да полетят от близките клони. Поне една от тях бе мишелов, което бе притеснително.

— Извиняваме се, че те безпокоим, но Лукас каза, че може би ще можеш да ни помогнеш!

Нямаше отговор. Кал се почувства победен, все едно е провалил всичко. Макар че всъщност Джаспър бе прецакал всичко с тъпия си телефон. Кал отвори уста да го каже.

Недей — каза Аарън. — Няма време да обвинения. Освен това се обзалагам, че той вече се чувства зле.

Кал се намръщи и погледна към Джаспър, който продължаваше да размахва телефона си.

— Може да преплуваме реката — предложи той.

— Няма начин — каза Гуенда, — водата е пълна с алигатори, сигурна съм.

— Може да прелетим и да видим дали няма да изскочи нещо — рече Кал.

Точно тогава повърхността на реката потрепери. Спряха и се загледаха.

Стояха на място, където реката променяше посоката си. Самата вода бе с мътен кафеникав цвят. Високи кипарисови дървета опасваха бреговете.

— Май това беше алигатор — каза нервно Гуенда. — Те понякога излизат на брега и изяждат някой човек.

— Откъде знаеш толкова много за алигаторите? — поинтересува се Джаспър.

— Понеже ги мразя! — каза тя. — Те са като динозаври с огромни зъби и… Какво е това?

Реката образува водовъртеж, който излезе от водата и се завихри около кипарисите. Внезапно се чу шумно смукване и плясък като вулкан, изригнал навътре. Дърветата започнаха да потъват във водата.

— Дупка! — каза Тамара. — Виждала съм клипове с такива! Назад!

Всички отстъпиха и загледаха изумено как дърветата и земята на ръба на реката биват повлечени надолу от отворилата се дупка с гаден шумен звук. Дърветата се счупиха с хрущене, клоните се строшиха, когато бяха завлечени под повърхността на водата, която закипя и разкри нещо огромно — великанка от прах и кал. Устите им увиснаха, когато създанието се издигна пред тях. Риби и огромни червеи закапаха от тялото му, а над блатото се разнесе невероятна смрад като от гниещи боклуци. Великанката отвори масивните си кафяви очи.

— Опитва се да ни уплаши — изсъска Тамара, когато другите отстъпиха назад със звуци като пред повръщане. — Лукас ни предупреди, че тя мрази хората.

— Получава й се — каза Джаспър, като примигваше от сълзите в очите си. — Страх ме е.

— Махайте се, магове! — каза Грета.

Гласът й прогърмя. Още кал падна от нея и пльосна в блатото.

— Приятно ми е да се запознаем — прокашля се Кал. — Калта и червеите изглеждат яко… ъъъ… някак могъщи.

Грета се протегна и счупи едно дърво на две.

— Това можеше да е гръбнакът ти — промърмори Джаспър.

Ласкателствата няма да помогнат — каза Аарън. — Но мисля, че тя мрази Асамблеята.

— Виж — каза Кал, — съжаляваме, че те безпокоим. Но нямаме избор. Нуждаем се от помощта ти.

Грета примигна и във водата се посипа кал.

— Но защо да искам да ви помагам?

— Знаем, че Магистериумът те е изоставил по време на войната — каза Кал. — Оставили са те да станеш Погълната и после са те прокудили.

Грета кимна.

— На земята се е появил Погълнат от Хаоса — каза Кал. — Казва се Алекс. От Магистериума му строят огромна златна кула. След няколко дни ще ни изпратят при него, та да може да ни убие.

— Това не е вярно — изсъска Тамара, но се спря. — Всъщност технически е вярно.

— Какво ми пука? — каза Грета, но вече говореше замислено. — Какво са направили маговете за мен?

— Двама други Погълнати ни помагат — каза Гуенда. — Раван огнената и Лукас водният.

— Асамблеята ще е принудена да признае какво си направила за тях — добави Кал. — Ще ги е срам заради отношението им към теб.