Златната кула

Но и Кал, разбира се, носеше зла душа. Може би Колтън бе прав за злодеянията му, понеже внезапно той осъзна как ще спечели. Не беше план, който можеше да опише като дело на добър човек.

— Тамара — каза Кал, — мога ли да поговоря с теб за секунда.

Точно тогава Майстор Руфъс приближи до масата им.

— Радвам се, че всички сте се върнали. Но получих съобщение от бащата на Кал, че са го забавили. Ще дойде тук утре. Днес обаче Асамблеята иска да ви види всичките. Искат да преговорите финалния план. Ако сте закусили, елате с мен.

Четиримата ученици се изправиха. Докато следваха Майстор Руфъс извън трапезарията, Кал хвана ръката на Тамара.

Сигурен ли си — попита Аарън.

— Трябва да ти кажа нещо — рече й Кал, — понеже обещах, че няма да имаме повече тайни.

По пътя към Асамблеята й прошепна на ухо всичко, което е намислил. Тя не възрази и не му каза, че вършат нещо нередно. Само попита:

— Смяташ ли, че ще проработи?

— Надявам се — отвърна Кал и отидоха да се изправят срещу Асамблеята.

* * *

Маговете от Асамблеята винаги изглеждаха сериозни, но този път все едно бяха на погребение. Кал погледна по дългата дървена маса и разпозна лицата на Майстори от Магистериума и хора от важни семейства като Раджави. Маг Грейвс бе над всички тях като председател.

— Господин Хънт — каза Грейвс, като направи жест към Кал и Тамара да дойдат и да застанат пред масата.

Тя беше на импровизиран подиум, така че всички да ги гледат отвисоко, някои безизразно, други жалостиво.

— Разбираме, че сте изготвили план.

— Правилно сте разбрали — каза му Кал, като опита да излъчва увереността, която никога не бе смятал, че има. — Ще изтръгнем Алекс от Хаоса.

— Смятате, че изобщо е възможно? — каза Майстор Милагрос. — Това никога не е правено!

— Правено е всъщност — каза Кал. — Нужни са четирима Погълнати, които да представляват всеки от елементите.

— Искате да ви осигурим Погълнати от килиите ни? — каза Грейвс. — Това е невъзможно!

— Няма нужда — сряза го гневно Тамара, — ние си съставихме собствен отбор.

— Макар че вие обещахте, че ще ни сътрудничите и помагате — добави Кал.

— Обещахме да не пречим — отвърна Грейвс — и не сме го правили.

— Ами не започвайте сега — каза Кал, — понеже целият план зависи от това дали аз, Тамара и Джаспър ще успеем да направим исканото от вас. В замяна обаче и ние ще поискаме нещо.

— Какво е то? — попита Майстор Норт.

— Да пощадите Алекс Страйк — каза Кал.

В стаята се разнесе мърморене. Кал чу думите „предател“, „никога“ и дежурното „враг“. Гневът се надигна у него и той си позволи да го изпита. Беше по-добре от това да е уплашен.

„Не съм този, който мислите, че съм — помисли си той. — Много по-лош съм.“

Тамара надвика врявата.

— Научихме, че може би Алекс не контролира себе си. Може би е заробен от някой друг, по-силен. Може да не носи вина за никое от деянията си.

Джаспър обърна глава към Кал, а Гуенда се намръщи. Това направи и Майстор Руфъс. Всички видимо искаха да го прекъснат, но не го направиха.

— И кой може да е този някой? — поиска да разбере Грейвс. — Видяхме го да води армия обсебени от Хаоса. Дори да е бил заробен от Майстор Джоузеф, магията трябва да се е прекъснала в мига, в който Джоузеф е загинал.

— Мащехата му. — Кал си пое дълбоко дъх. — Анастасия Таркуин.

Всички се втренчиха в него, а после се спогледаха. Анастасия Таркуин бе една от тях, Маг от Асамблеята. Чак след битката бяха осъзнали измяната й, както и коя е всъщност — майката на Константин Мадън, която тайно бе помагала на Майстор Джоузеф да докопа Кал, с надеждата той да си спомни миналото си.

— Всичко, което искам, е, ако се окаже, че не е действал по своя воля, да не бъде хвърлян в Паноптикона — каза Кал. — Знам какво е да те съдят, да мислят, че си зъл, когато обстоятелствата са те притиснали в една посока и не ти е останал никакъв избор.

— И наистина вярвате, че случаят с Алекс е такъв? — повдигна рунтавите си вежди Майстор Руфъс.

— Знам какво е да мислиш, че не можеш да се върнеш, че нямаш надежда за втори шанс.

Кал опита да изглежда възможно най-симпатичен и героичен, но се притесняваше, че се случва обратното.

— Ако вярваш, че можеш да победиш Алекс и да го плениш жив — каза Грейвс, — значи смяташ, че може да бъде отведен като затворник.

— Това е нелепо — загледа ги невярващо господин Раджави. — Той ще си остане неконтролируем Макар.

— Няма, няма — бързо добави Кал. — Като филтрираме Хаоса от него, ще изгуби и силите си на Макар. Ще бъде обикновен маг.

— Това е лудост! — Грейвс бавно поклати глава.

— Помислете за всичко, което знае — каза внезапно Тамара. — Магията на Майстор Джоузеф, тайните на Анастасия. Ако умре и не научим тези неща…

Очите на Грейвс заблестяха.

— Нали разбирате, че ако се бунтува или съпротивлява, ще се наложи да го убием — каза той.

— Разбира се — съгласи се Кал, — това е ясно. Просто смятаме, че това е добър човек, контролиран напълно от Анастасия.

— След като бъде победен, ще трябва да го доведете пред Асамблеята, за да докладва всичките си престъпления и каква роля е играла Анастасия в тях. После ще решим на какво да повярваме — каза Грейвс.